От гледната точка на Кил.

Стоях си в леглото. Не разбра, кога Юги ме е прибрал. Ух. Но аз точно заради това го обичам. Само, че нещо ми липсва. А да. Къде е Милайни? Няма я вече от три години. Чак сега забелязвам. Ух, Боже. Каква сестра съм аз? Как мога да забравя собствената си сестра и то за цели три години. Ух. Много съм зле. Тогава едно писмо се появи. Не мога да повярвам. Чак сега ли този реши да ми се обади!? Чак сега ли? О мерси. Добър си и то много. Изчака 15 години, за да ми се обадиш. Отворих писмото.

,, Здравей! Явно сега си ми сърдита, но го разбери. Това е нарочно. От доста време не сме се чували и Чесно казано и на мен ми е тъжно. Сигурно се чудиш защо? Защо брат ти ще те остави, когато си била на осем години и то в приемно семейство? Сигурно си объркана и се чудиш, защо изобщо ти пиша? Ами знай. Това не е нарочно. Не го исках, но знаеш, че не съм заместник на баща ни. Съжалявам, но и тяло ваше и да уча и да работя. Бях на косъм и не можех да се грижа и за теб и да уча и експериментирам. Затова те оставих. Не знам дали ще ми простиш. Все пак не сме се виждали от петнайсе години. Знам къде живееш. Затова искам да се видим. Знам те. Познавам те. Сигурно си се оженила? Чесно казано видях синът ти Яо. Той не знае, че си ми сестра. Не си мисли, че съм го нападнал. Моля те, но не мисля, че имам доверие на съпруга ти. Знаеш какъв съм и затова щом аз съм по - големия аз ще реша ди ще продължиш да си със него или ще дойдеш с мен. Това е като предупреждение. Утре ще се видим. Точно в Един и половина."

Защо? Той ще ме лиши от всичко.