От гледната точка на Ину.

Ух каква скука. Направо ще загина. Соуши и Алкара се прибраха и отново сме заедно, но сега Алкара е при Яо, Кенда и Сю. Сега си играят, а Соуши, Соуши, Соуши отиде някъде си. Мале само се надявам Алън да не го е заразил. Това прасенце много яде. Дори прекалено много. Ама той е някаква клечка, а яде толкова много, а не дебелее и продължава да си е като клечка за зъби. Е все едно. Продължих да ходя. След малко се прибрах и отидох в стаята си. До бюрото ми имаше писмо. Погледнах го. Там пишеше:

,,Отиди на мястото, където за пръв път ядох ве сладолед"

О сладолед. Дояде ми се. С удоволствие ще отида, а то къде беше? Нека да помисля. Ами да. На поляната. Там наблизо има магазин за сладолед. Ще отида. Погледнах свитъка отново. Я има още.

,,Имам изненада там"

Трябва да чета всичко. Тръгнах към сладоледа. Ванилия, шоколад дрън дрън дрън стига да си взема. Запътих се към магазинчето. Когато стигнах, влязох вътре. Тогава седнах на една от масите. Сервитьора дойде. Той носеше една мелба. Тя изглеждаше доста вкусно. Вече наистина много ми се яде.

Текът ми лигите. Той накрая се реши да ми даде мелбата. С нея дойде и друго писмо.

,,Ето дано си спомниш това!Отиди там където сърцата светят. Точно там засвети нашето."

Аз бях лапнала лъжицата и започнах да мисля.

-Ух. Той да няма предвит площада? Там всяка вечер светят сърца. Е добре ще отида, но първо да си изям мелбата.

Накрая не издържах и взех мелбата със себе си. Тръгнах на пред. Накрая се стъмни, а аз отидох на площада. Там имаше едни сърца. Бяха нагласени, когато се стъмни да светят в различни цветове. Стъмни се и сърцето за блестяха, но нещо не е наред. На тях имаше текст. Я холограми.

-Ти - си - единственото - момиче - за мен. - Обичам те. -Бъди вечно моя. - Соуши.

-Соуши.

Обърнах се, а Соуши беше зад мен. Аз държах в ръката си лъжицата. Щях да хапна, но Соуши, най - нахално се наведе и го изяде. Все пак не му се разсърдих.

-Мамо.

Тогава Алкара дойде и ме прегърна. На главата си имаше венец от цветя. Ох каква приятна изненада.

-Това е за теб. Дължа ти го. Миналите години не си празнувах ме годишнините. Така че. Това е от мен.

-Колко приятно. Обичам те.

-И аз.

Ние се целунах ме. Тогава отново щях да си хапна малко от мелбата, но този път Алкара го изяде.

-Лакомници.

Алкара и Соуши се засмяха. Накрая седнах ме, а Соуши взе по още една мелба. Бях ме на поляната, а сърцата светеха в тъмнината.