От гледната точка на Кил.

Не можах да говоря, но не и да ходя. Станах от тревата и тръгнах към вкъщи. Държах се за гърлото. Говорех твърде тихо, но си прошушвах. Все повтарях името на Юги. Не спрях дори и след това. Продължавах. Не знам, колко съм далеч. Нямам представа вече къде съм. Всичко ми е еднакво. Изобщо, къде се намирам? Юги. Къде си? Още ще те викам. Ще те викам па дори да те забравя или загина. Ще те викам.

-Юги, Юги, Юги.

Макар и тихо да беше, аз го виках. Виках го. Продължих. Нищо, че беше тихо, нищо, че можех да загина. Тогава нещо ми стана започнах да говоря на друг език. Вече нищо не разбирах. Не разбирам, какво говоря.

-Юки, Юки, Юки. Към Хир ми. Юки, кър Хир ми.

Изобщо какво говоря? Това едва ли са истински думи? Полудявам ли?

-Юки, Юки. Юки към бак. Юки дер Ю миент.

Какво ми става? Кой е Юки, кой изобщо е той? Какви са тези измислени думи? Какво ми става? Полудявам ли? Какво ми става?

-Юки, Юки. Юки.

Толкова тихо, но чувах и говорех. Юки. Кой е този Юки? Това да не би да е Юги? Да не би да викам Юги, но вместо това викам Юки? Какво ми става?

-Юки, Юки дес ми даун. Юки, Юки към бак.

Стига вече. Накрая Затворих очи и паднах. Усетих нещо меко, но и също, че не съм паднала на земята. Нещо или някой ми държеше ръката. Отворих очи. Това беше човек. Погледнах му лицето. Тогава и заплаках и се Усмихнах.

-Юги.

Той беше. Бях сигурна.

-Кил? Какво ти стана с гласа?

Той ми оправи гласа. Пак си говорех нормално.

-Кил, какво стана?

-Не знам. Аз се Разхождах из гората и тогава ми дойде само една мисличка за теб и тогава започнах да плача. После започнах и да те викам. Чудех се, къде си. Знаех, че няма да ме чуеш, но виках. Виках те цял ден. Накрая пресекнах. После станах и тръгнах към вкъщи. Накрая забравих къде съм. Отново те виках макар и тихо. После започнах да говоря на друг език. Чудех се какво ми става? Виках Юки.

-Тихо. Тихо. Вече всичко е наред.

Той клекна и аз си сложих главата върху краката му. Той започна да ме гали по косата. Накрая ме целуна по челото. Толкова много ми липсваше, а сега той наистина е тук. Тук е и вече не ми липсва. Вече сме заедно.