От гледната точка на Кил.

Разхождах се из гората. Тя днес беше доста красива. Нямах думи, но нещо в мен не е наред. Какво? Да не би да е заради Юги? Ами заради него е. Него вече го няма от месеци. Липсва ми.

-Къде си Юги?

Тогава паднах на колене. Не мога да повярвам. Дойде ми само една мисличка за него и вече ми е тъжно. Вече ми липсва. Къде си? Къде си? Продължавах да плача. Не спирах. Мъката ми продължи.
Продължи. Защо не мога за спра! Защо! Исках да спра да плача, но, но, но не можах. Толкова много ми липсва.

-Къде си Юги? Къде изчезна? Къде? ЮГИ.

Продължих да го викам. Виках, Виках и Виках. Знаех, че няма да стане, но продължих. Продължих да го викам. Бях много далеч от всички. Никой нямаше да ме чуе. Никой. Защо още го викам? Отлично знам, че няма да ми отговори. Продължавам въпреки това. Продължавам и продължавам. Това е бизмислица. Той няма да ми отговори. Каква е вероятността да ме чуе? Никаква. Няма вероятност. Той те ме чува. Никой не ме чува. Единствено аз. Сама си стоя на тревата. Това вече не е гора. Това е гробище. Гробище от безсмислени спомени. Защо? Защо все на мен? В тази гора се Разхождах ме. Беше ми приятно, но сега има само мъка. Мъка и то голяма.

-ЮГИ.

Отново започнах. Бях на колене и Продължавах. Имаше вероятност да дойдат терористи, аз знаех, че е опасно, но продължих, продължих да го викам, не ми пукаше искам си моя Юги отново.

-ЮГИ, ЮГИ. ЮГИ КЪДЕ СИ?

Защо не спирам? Само една, само една мисличка и вече полудях. Какво ми става? Защо ми става? Какво изобщо е това чувство? Искам чувството да спре.

-ЮГИ.

Отново. Продължавах да го викам, като луда. Виках го в продължение на час. Не ми омръзна. Продължих.

-ЮГИ.

Стига. Искам да спра да го викам, но не мога. Сякаш ако те съм около него не мога да се почувствам сигурна. Не мога. Искам да спра, но все продължавам. Стига вече. Не спирам да го викам. Виках го няколко часа. Накрая се стъмни. А аз Продължавах.

...

Край вече. Пресекнах. Не можах да викам повече. Повече не мога да се пробвам да извикам Юги. Цял ден го викам. Вече не мога повече. Вече не мога, а толкова много искам да го видя отново.