От гледната точка на Ину.

Бях объркана. Какво стана? Курама е мъртъв. Къде са Соуши и Алкара. Къде е съпруга ми, къде е сина ми? Защо така? Искам ги. Искам те да се завърнат. Искам. Излязох от къщата. Тя ми навиваше спомени. Спомени за тях. Когато излязох видях гроба на Курама. Ах моето гарванче. Жалко. Той загина, за да защити мен, Соуши и Алкара. Само където Соуши и Алкара също ги няма. Това не е възможно. Сякаш вселената ни е предала. Все едно е искала да остана сама, без никой. Тогава паднах на колене върху тревата. Върху пъстрата трева. Започнах да плача. Сина ми бе отнет, можа ми също. В момента чувствам страх. Останах сама. Единствения който не си отиде е Курама. Той сега не е сред нас, но...Сега е лято. Вятъра започна да пее. Листата и тревата, заедно с чубулигането на птичките и с бистрата река. Всичко това беше красиво. Аз се за слушах в музиката на природата. Откъснах се от света. Тогава започнах да пея. Сърцето ми искаше да си изрази чувствата.

Този ден помни се.
Птичките пеят, вода кипи.
Сълзи се леят, а деня изкри.
Буйния залез грее ме.
Напомня ми само за миговете.
Щастлива бях тогава, а сега само спомени.
Спомени, спомени.
Спомени горчиви. Спомени с тежко минало и винаги страдам аз.
Нямам никой освен вас.
Гората пее тъжна песен.
Аз със нея пея си.
Думи жалки проливам ви.
Моята обич замина си.
Духа ми остана си.
Живота мой замина си.
Живота на мъжа ми замина си.

Отново започнах да плача. Тогава чух един мъжки глас. Винаги бих познала това глас.

Живота твой замина си.
Душата моя отиде си.
Виждам те тъжна и отчаяна, но за едно си доволна ти. Обичам те много знаеш ли? Обичам те толкова много аз. Моя дух е спокоен тук. Спокоен виждайки те с тази ангелска усмивка.

-Соуши?

Тогава чух и едно детско гласче.

-Мамо, Мамо.

-Алкара?

Да това е той. Алкара. Соуши и Алкара. Алкара дойде и ме прегърна, а Соуши нежно ве целуна.

-Но как?

-Докато онзи човек се занимаваше с Юги, ние избягах ме. По - скоро аз. Тогава намерих Алкара и един от драконите му ни взе. Така пристигнах ме. Така се радвам, че мога отново да те видя.

-И аз се радвам.

Прегърнах го. Алкара започна на ме дърпа за ръката.

-Да.

-Обичам те Мамо.

Тогава и той ме прегърна и ме целуна.

-Ох сладура ми. Вие толкова много ми липсвах те.

-И ти на нас Мамо.

-Хайде да се прибираме.

Тогава аз, Соуши и Алкара се прибрах ме. Така се радвам, че отново сме заедно, но се чудя едно нещо. Щом Юги им е помогнал, той изобщо освободил ли се е?