От гледната точка на Юги.

Отново ми стана студено. Стоях до Лави и го чаках да се събуди. Радвам се, че съм издръжлив. Стоях така поне два месеца. Стоях и лежах до него, чакайки го да се събуди. След малко усещах голям студ. Усетих и че на него му е студено. Изправих се. Тогава не усещах печката. А да забравих. Миналия месец ме нападнаха и сега нямаме печка. не се притеснявам за себе си, но за Лави. Тогава бях с наметало. То ме топлеше. Аз го махнах от себе си. Тогава започна на ми става доста студено. Даже прекалено, но все пак завих Лави с него. Аз не понасях студа, но сега. Ще издържа. Само че едно е вярно. Аз нямам приятели. Имам семейство. Всички са ми много близки, но той ми е приятел още когато бях дете. Той единствен. Той само ме разбираше и ми помагаше. Ще стоя. Ще чакам да се събуди. Нищо че ще измръзна, нищо че може и да припадна от студ. То из цялата стая няма одеяла. Тези терористи унищожиха всичко. Всичко. Все пак си стоя и го чакам. Чакам да се събуди...След малко ми стана още по - студено. Тогава станах и с леки и несигурни крачки тръгнах към вратата. Сякаш нещо ще се случи. Имам предчувствие. Нещо ме дебне. Аз продължих. Щом излязох усетих зимния ветрец. Да те би зимата да е дошла? Много бързо. Явно тези два месеца бързо от минаха. Тогава чух, че нещо не е наред. Обърнах се и се затичх към Лави. Когато отидох там, там нямаше никой. Нещо обаче не е наред с Лави. Пипнах му челото. Той има температура. Станах. Донесох вода и кърпа. Намокрих я и я сложих на челото му. Той как се разболя? Явно имунната му система и слаба? Сигурно. Податлив е на болести. Ще му помогна, но само и аз да не замръзна.