От гледната точка на Юги.

Ръцете вече започнаха да ме болят, а Лави ми ставаше тежък. Носех го вече няколко часа, а и се стъмва. Обаче. Как и от къде Одеро знаеше за Юга? Юга нямаше да му каже просто ей така, какво ми е правил, когато бях на десет. Мразя тези думи, а той ми ги напомни. Ух. Но сега трябва да се погрижа за Лави. Продължих да ходя, а той ми ставаше все по - тежък. Накрая се спрях и леко го поставих на земята. Изтощен съм, а и май скоро ще завали? Какво да правя?..Седнах до него. Трябва да помисля. Огледах се и мястото ми е познато. Ами да. Наблизо ми е старата къща. Точно там бях с тате и Юга през уикенда. Сигурно ще намеря превръзки. Не минаха и пет минути. Още не бях си починал, още бях задъхан. Вдигнах го и се Запътих, към къщата ни. След малко бях там, а то наистина заваля. Аз влязох вътре и го сложих на дивана. Тогава се качих горе. Спомням си, че в моята стая имам превръзки. Влязох вътре. Спомените започнаха да се завръщат. Всичките. Все едно. Аз взех превръзките, а също и малко лекарства. Трябва да му помогна. Слязох долу. Погледнах го. Странно. Нещо не е наред. Погледнах му ръката. Тогава видях кръв. Отидох при него. Тогава го съблякох. Стреснах се. Бях учуден. Одеро. Той ми лази по нервите. Тогава бях в шок. Одеро беше откъснал едната ръка на Лави. Мисля че с тази ръка си държеше чука? Е не знам какво. Просто взех лекарствата и почистих раните, а след това го превързах. Качих се горе в стаята ми и взех една от възглавниците си и одеялото ми. Слязох долу. Поставих възглавницата под главата му и го завих с одеялото. Доста му се насъбра. Първо аз Замалко те го убих, втория път Клеар щеше да го убие, е той наистина умря, но Рая го спаси и сега третия път Одеро щеше да го убие. Този път аз му помогнах, но всички те са мои врагове. Може би ще трябва след като му помогна да си замина. Ту така няма никой да пострада.