50. Кръвта се пролива
От гледната точка на Юги.
Стоях ме. Бях ме вързани поне няколко дни. Може би е седмица или повече? Какво да правя? Само аз и Соуши сме. Ако залови някой друг? Вече напълно се е побъркал. Той вече не ми е приятел. Но не искам да се отказвам от него. От деца сме заедно. Сега какво? Продължавах да си задавам въпроси. Отново чух, че вратата се отваря. Тогава едно тяло падна до мен. Така и не попитах за Лави. Не. Не посмях. Още се страхувам. Чух тропота от веригите и белезниците. Защо? Той окова човека и после си сложи ръката на рамото ми.
-Може би го познаваш?
-З - за кой говориш?
-За Куроро.
-Ти...Ти си го заловил?
-Естествено. Скоро ще заловя и Кил.
Не издържах. Затова му извиках.
-НЕ. САМО ДА СИ ПОМИСЛИШ ДА Я ДОКОСНЕШ.
Той ме одари. Този път още по силно. Писна ми вече. Започна да ми тече кръв и от окото. Кога ще спре.
-Знаеш ли? Това което казваш е лъжа. Вече не съм същия. Разбра ли ме? И ще е по - добре да не ми казваш, какво да правя. Ако искам да я взема, ще го направя. Чули ме?
-Д - да разбрах те. Чух те, но защо взе Куроро?
-Защото така искам, а ти ще дойдеш с мен. Доста те мразя. Ще си го получиш чули ме?
-Ддобре.
Той взе веригите и ме върза с тях. Вече не съм му приятел, а затворник и играчка. Сега ще ме измъчва и още по - лошо. Той ще отвлече Кил, но ако го направи ще го убия. Сега се страхувам от него и не искам да го нараня, но и той прекалява и то доста. Рано или късно ще ме убие. Ще ме убие. Дори мога да кажа, че си го заслужавам и дори бих приел, но не сега. Няма да загина. Ами Яо и Кил? Само да ги докосне. Той ме заведе в една друга стаичка. Там ме хвърли. Усетих, че има легло. Точно там паднах.
-Да видим дали ще ти хареса? Радвай се, че поне малко те мисля за приятел. Ина че. Ем. Тогава нямаше и да си жив. Не и толкова бързо. Радвай се, че поне малко зачитам това което уж беше приятелство.
Той затвори вратата, а аз Стоях на леглото. Той така и не махна веригите, а кой знае какво ще направи на Соуши или Куроро. След малко усетих топлина. Това кръв ли е? Той кога ме е наранил и защо веригите се стягат? Веригите започнаха да се стягат. Започнах да губя съзнание. Не можах да дишам. Накрая наистина изпаднах в безсъзнание.
Bạn đang đọc truyện trên: Truyen247.Pro