Chào các bạn! Vì nhiều lý do từ nay Truyen2U chính thức đổi tên là Truyen247.Pro. Mong các bạn tiếp tục ủng hộ truy cập tên miền mới này nhé! Mãi yêu... ♥

50. Кръвта се пролива

От гледната точка на Юги.

Стоях ме. Бях ме вързани поне няколко дни. Може би е седмица или повече? Какво да правя? Само аз и Соуши сме. Ако залови някой друг? Вече напълно се е побъркал. Той вече не ми е приятел. Но не искам да се отказвам от него. От деца сме заедно. Сега какво? Продължавах да си задавам въпроси. Отново чух, че вратата се отваря. Тогава едно тяло падна до мен. Така и не попитах за Лави. Не. Не посмях. Още се страхувам. Чух тропота от веригите и белезниците. Защо? Той окова човека и после си сложи ръката на рамото ми.

-Може би го познаваш?

-З - за кой говориш?

-За Куроро.

-Ти...Ти си го заловил?

-Естествено. Скоро ще заловя и Кил.

Не издържах. Затова му извиках.

-НЕ. САМО ДА СИ ПОМИСЛИШ ДА Я ДОКОСНЕШ.

Той ме одари. Този път още по силно. Писна ми вече. Започна да ми тече кръв и от окото. Кога ще спре.

-Знаеш ли? Това което казваш е лъжа. Вече не съм същия. Разбра ли ме? И ще е по - добре да не ми казваш, какво да правя. Ако искам да я взема, ще го направя. Чули ме?

-Д - да разбрах те. Чух те, но защо взе Куроро?

-Защото така искам, а ти ще дойдеш с мен. Доста те мразя. Ще си го получиш чули ме?

-Ддобре.

Той взе веригите и ме върза с тях. Вече не съм му приятел, а затворник и играчка. Сега ще ме измъчва и още по - лошо. Той ще отвлече Кил, но ако го направи ще го убия. Сега се страхувам от него и не искам да го нараня, но и той прекалява и то доста. Рано или късно ще ме убие. Ще ме убие. Дори мога да кажа, че си го заслужавам и дори бих приел, но не сега. Няма да загина. Ами Яо и Кил? Само да ги докосне. Той ме заведе в една друга стаичка. Там ме хвърли. Усетих, че има легло. Точно там паднах.

-Да видим дали ще ти хареса? Радвай се, че поне малко те мисля за приятел. Ина че. Ем. Тогава нямаше и да си жив. Не и толкова бързо. Радвай се, че поне малко зачитам това което уж беше приятелство.

Той затвори вратата, а аз Стоях на леглото. Той така и не махна веригите, а кой знае какво ще направи на Соуши или Куроро. След малко усетих топлина. Това кръв ли е? Той кога ме е наранил и защо веригите се стягат? Веригите започнаха да се стягат. Започнах да губя съзнание. Не можах да дишам. Накрая наистина изпаднах в безсъзнание.

Bạn đang đọc truyện trên: Truyen247.Pro