48. Храма на драконите
От гледната точка на Кил.
Продължих ме да тичаме. Скоро щях ме да пристигнем в храма. Кой знае, колко статуи на дракони има? Сигурно онзи ги е чакал, за да ги нападне? Но едно нещо пропускаме. Ние не знаем за миналото на мъжете ни. Ако онзи ги е търсил за отмъщение? А изобщо Нанси знае ли за миналото на Лави? Аз не знам за миналото на Юги, но и не искам да разбирам. То колко път остава? Не разбирам как Юги и Лави са отишли до храма и то пешком. Аз и Нанси тичаме, а още не сме стигнали.
-Кил.
-Да.
-Ако не разберем, кой е онзи човек?
-Спокойно. Сигурно духовете на драконите ще ни кажат. Видели са всичко
-Духовете, ли?
-Да. Все пак са видели нещо. Хайде.
След половин час пристигнах ме.
-Ето го Храма.
Ние влязох ме. Тогава видях ме кръвта. Когато влязох ме право в центъра имаше още много кръв. Разделих ме се. След малко, Нанси се обади.
-Кил.
-Да.
-Тук има кръв и сякаш това е било преграда. Лави е бил прободен точно тук, а там до теб има колона. Тя е облята в кръв. Там сигурно е бил Юги. Те са мъртви, а онзи сигурно им е взел телата и ги е изхвърлил или по - лошо.
-Не не е така. Виж.
Показах към земята. Имаше разпиляна кръв.
-Кръвта не е разказана. Ако беше е това значи, че телата са били местени, но виж. Там е бил Лави и хич не се е мърдал. Ако беше се мръднал щеше да има кръв. А сега виж при мен. Кръвта е разнесена. Сигурно Юги се е бил, за да защити Лави? Има кръв и дори и изгорено. Точно така. Той сигурно го е изпратил в АДА? Няма им нищо. Но щом ги няма това значи, че Лави е възстановен и че сега са подир Соуши и Алкара, но щом не са се върнали, това значи, че са в опасност и че ние не бива да се месим.
-От къде го разбра?
-Баща ми ме научи. Нали съм наемен убиец? Трябва да разбирам какво се е случило.
-Супер, но значи, че не бива да се месим.
-Да. По - добре да се приберем.
-Но, Но аз не искам да изоставям Лави. Не искам.
-Спокойно Нанси. Те ще се оправят.
-Сигурна?
-Сигурна.
-Е добре.
Bạn đang đọc truyện trên: Truyen247.Pro