От гледната точка на Яо.

Стоях при Мама. Не знам. Всички онези спомени. И това, че Замалко не загинах. Не знам дали ще успея да им кажа? Но щом мама иска ще го направя.

-Е Яо? Ще ни кажеш ли?

-Да. Ще ви кажа.

-Добре. Кажи ни.

-Ами аз, тате и Лави бях ме в храма. Този в който бяха статуите на драконите. Аз се отдалечих от тях, защото той ми беше казал, че това е доста безопасен храм, но тогава не знаех, че е опасен. Отидох чак при статуите на Китайските бойни дракони. Исках да ги видя. Имаше ги в различни цветове и един червен дракон с некакви блестящи очи ми привлече вниманието. Започнах да го гледам, а очите му продължаваха да блестят. След малко започна да тече кръв. Не знам какво се случи в този момент, но тогава много се уплаших. Не знаех какво става. Реших да отида при тате и Лави, но тогава видях, тате целия окървавен помислих, че е мъртъв, Лави беше също в кръв, но беше прав. Там имаше и един мъж със сини очи и бяла коса. Той погледна към мен и ме нападна. Затворих очи, но когато ги отворих, Лави беше ме за крил. Спаси ме, но беше прободен право в сърцето. Тогава той падна на земята, а човека се засмя. Тогава погледнах към тате. Очите му станаха черно-червени. Той се изправи и одари другия. Тогава ме хвана и ми каза да ви по викам. Доста се уплаших. Тръгнах си, но все пак чух боя и чух писъците, но продължих. Не знам. Сигурно Лави вече е мъртъв?

Разплаках се, но видях, че Нанси е стресната. Как искам цялата мъка да свърши. Но как? Моля само тате и Лави да са добре. Все ми е едно. Само Лави да е още жив. Дано. Той ми спаси живота.