Неутрален Разказвач.

Накрая Нанси, Кил и Фреми се прибраха, но те не знаеха, че целия им свят ще се разруши. Те не знаеха, че Клеар идва. Той е ловец на глави и ловец на трофей. Понякога убива, но през повечето време колекционира. Колекционира хора. Най - вече ловци, Тенгута, йокай, наемни обийци и други хора. Днешната му цели бяха Юги, Лави и Соуши. Юги е цар на Драконите и демон, Лави е Екзорсист, а Соуши е пуло Йокай, но има доста голяма сила. Той можеше да залови и Курама, но вече имаше Тенгу за трофей.

-Къде ли са? Къде ли са? Е където и да са ще ги намеря. Апокалипсиса започва.

От гледната точка на Клеар.

Сега съм в гората на Смъртта. Тук бих открил Юги. Продължих на пред. След малко чух женски глас. С него имаше и дете. Отидох до там. Дръпнах храстите и тогава я видях. Очите й бяха жълти като слънцето, косата й беше бяла като снега. Харесва я. Трябва да е моя. Обърнах се...А ето го и Соуши. Пуло Йокай е нищо, тогава ще за ловя и един истински Йокай. Я и Курама е тук. Само да не ми пречи. Има и дете. Интересно. Може да взема и детето.

От гледната точка на Курама.

Почувствах се странно. Усещах нечие чуждо присъствие. Погледнах към гората. Там има някой. Тръгнах натам.

-Тате къде отиваш?

-Спокойно..Ей сега се връщам.

-Добре.

Тръгнах и все повече се доближавах. След малко спрях. Тогава ме нападнаха.

-Тате.

Видях, че Ину хвана Алкара.

-Бягай те.

Човека се насочи към Соуши.

-Соуши пази се.

Не успях да го предопреда. Той вече го беше отстранил. Соуши беше на земята, а кръвта беше много. Алкара заплака и се обърна.

-Ах ти нещастно Копеле. Как смееш?

-Ей така Курама. Единия трофей е взет. Сега мисля до взема и детето.

-Не. Няма да ти позволя.

-Ще видим. Хайде тогава да се бием. Ако победя вземам детето и Соуши, ако ти победиш....Ами тогава ще ти се предам, а ти ще правиш с мен каквото си поискаш.

-Добре.

-Курама не.

-Спокойно Ину. Не се тревожи. Остави Алкара тук и отиди да кажеш на другите. Ще се справя.

След малко Ину си тръгна.

-Е хайде да се бием.

-Хайде.

Той Леко се засмя.

-Направи огромна грешка.

-Чакай какво?

Тогава едни вериги се появиха от земята и ме завърза ха. Не можах да мръдна. Той се приближи до мен и някак си накара крилата ми да се появят. Тогава ноктите му станаха много остри. Той си сложи едната ръка на крилото ми. Досетих се. Той ще ми откъсне крилата.

-Чакай спри. Не ми Махай крилата. Така може да умра.

-Ти поиска да се бием, а и ако умреш без проблем ще взема Соуши и Алкара.

-Не.

-Да.

Той много разко дръпна. Когато си отворих очите бях на земята, целия облян в кръв. Крилата ми ги нямаше. Те можах да стана. Видях, как беше хванал Соуши и Алкара. Протегнах ръка.

-Алкара.

Той си тръгна. Аз останах на земята. След малко облаците придобиха много тъмен вид. Започна да вали, а аз вече почти бях изгубил съзнание. Вече няма да можа да видя Ину, Соуши и Алкара. Мечтите ми умряха. Не можах да ги спася. Дори и Соуши. Колкото и да се карах ме и да бях ме на различно мнение, все пак и той е от семейството. Започнах да свиквам. И сега, когато съм на прага на смъртта единствената, която обичам я няма. И по добре не. Малка че искам отново да я вида, не искам да ме вижда такъв. Оспях да се обърна към небето. Погледнах го и започнах да си спомням добрите дни. Започнах да губя съзнание. Накрая Затворих очи и то завинаги Те ще ми липсват.