От гледната точка на Юги.

С Лави се прибрах ме. Той отиде право в къщи е и аз. Все пак валеше. Аз щях целия да към мокър, но нямаше как. Много неща мога. Все пак след около пет минути се прибрах. Яо дойде при мен и ме прегърна.

-Тате. Тате.

-О Здравей Яо. Каква ти има? Кой ти го причини?

Озъбих се. Не понасям така. След малко Кил дойде при мен.

-Спокойно Юги. Един терорист му го причини, но аз му от рязах главата.

Тогава Яо ме прегърна.

-Не искам повече да се отделяш. Моля те.

-Спокойно Яо, но аз не мога да бъда постоянно тук.

-Няма ли как? Моля те.

-Съжалявам.

Той все пак продължи да ме прегръща.

-Юги?

-Да. Каква има?

-Аз ще изляза за няколко дни. Ще сме заедно с момичетата. Имаме мисия.

-Колко дни ще ви няма?

-Не знам, но ти ще се справиш с Яо.

-Добре. Кога тръгваш?

-Сега.

-Още през дъжда?

-Да. Чао.

Яо тогава я прегърна.

-Чао Мамо.

-Чао. Ще се видим отново.

И така Кил излезе. Тя отиде при приятелките си. Яо ми хвана ръката. Тогава запозна да гърми. Той се стресна.

-Спокойно Яо няма от какво да се боиш.

-Не обичам гръмотевици. Плашат ме.

-Спокойно. Няма как да те наранят.

-Сигурен?

-Да напълно.

-Ми добре тогава.

Аз го Заведох в библиотеката.

-Тате, но Какво правим тук?

-Ми искам да видя една книга. Ти ако искаш може да направим и нещо друго?

-А ти каква книга търсиш?

-Ми една за демони, но тя едва ли ще ти е интересна?

-Не знам, но за какво ти е?

-Ми там за едно нещо.

-Ако попитам няма да ми кажеш, нали?

-Да.

Тогава продължи да гърми. Яо още повече се страхуваше.

-Ако искаш може да си легнем.

-Не знам.

-Хайде утре ще я търся. Сега да си лягаме.

-Добре.

-Хайде ела.

Аз и Яо отидох ме в стаята ми. Предпочетох той да спи до мен.
Исках да съм по - Сигурен.

От гледната точка на Лави.

Нанси излезе, а аз останах сам с децата. Изобщо защо мисията трябва да е сега? Още вали.

-Тате?

-Да.

-Мама кога ще се върне?

-Не знам. Дано да е скоро, но както виждам на вас ви се спи.

-Не не е така.

-Напротив. Хайде по леглата.

-Добре де.

Аз ги вдигнах и ги поставих по леглата. Тогава загасих лампата.
Чудя се как са момчетата? Сигурно и при тях е същото?