На сутринта. От гладната точка на Лави.

Събудих се. Веднага видях часовника. Я сега е 7:34. В 9:00 те ще дойдат. Аз станах и отидох да приготвя закуска. Станах и внимателно излязох от стаята. Докато те спряха направих палачинки. След малко чух тропот и отварянето на вратата. Нанси? Или момчетата?

-О от кога си буден?

-Здравей Мила.

-От кога си буден?

-Още от 7:30. Реших да направя закуска.

-Палачинки?

-Да. Знам, че обичаш. Дано и децата да обичат?

-О спокойно ще им харесат. Чай да ги извикам.

-Добре.

-Кенда, Сю. Слизай те.

-Добре Мамо.

След малко те слязоха и седнаха. Сред около десет минути си изядоха палачинките.

-Е хайде елате на вън. Те след малко ще дойдат.

-Добре тате.

Аз ги хванах за ръце и излязох ме на вън. Заведох ги на поляната.

-Тате тате кога ще дойдат?

-След малко.

Сред малко дойдоха Курама и Соуши заедно със сина си.

-Здравейте!

-Здрасти.

-Само ние ли сме?

-Да засега.

-Здрасти Алкара - Оу.

-Здрасти.

-Хайде Елате да седнем.

-Добре.

Аз, Соуши и Курама седнах ме в бесетката на Сянка. Чаках ме другите. След малко дойде и Бони с дъщеря си.

-Здравейте.

-Здрасти.

-Тате.

-Да.

-Трябва ли? Не може ли да съм с мама?

-Ами не знам. Тя сега е с приятелки. Имат обща мисия.

-Стига тате. Аз съм на 18 мога да се грижа за себе си.

-Не може. Майка ти ще ме убие.

-Тате.

-Бони. Нека да дойде при Нанси. Тя си е в къщи.

-Да Моля те Тате. Моля.

-Ух добре.

-Благодаря.

Тя осите при Нанси, а Бони седна при нас. След малко и Юги дойде.

-Здравейте.

-Здрасти!

-Хайде отиди при тях.

-Добре.

От гледната точка на Кенда.

Видях, че и Яо идва. Той седна при нас.

-Здрасти!

-Хай.

-Видях, че Евелина си тръгна.

-Да и аз видях.

-А на какво ще играем?

-Хайде на Гоненица.

-Да хайде. Кой ще гони?

-Нека Сю.

-Добре. Хайде.

Сю започна да ни гони. За щастие аз тичам по - бързо от него. Гледах назад и не видях на къде тичам. Когато се обърнах се спънах в една от опашките на Соуши. Тогава паднах на земята.

-Кенда.

Тогава той ме вдигна и ме сложи в скута си.

-Добре ли си? Май си одари главата?.

-Добре съм.

Обърнах се към Юги. Той ме погали по главата.

От гледната точка на Яо.

Всички спрях ме. Видях ве Кенда. Тогава отидох ме при тях. Аз си сложих ръцете на крака му.

-Тате. Тъй добре ли е?

-Да добре е. Ще се оправи.

Тогава той ме вдигна и ме прегърна.

-Бъдете малко по - внимателни.

-Добре.

Тогава Соуши предаде Кенда на Лави и Сю, Курама и Соуши бяха с Алкара, а Аз с тате. Ние по Стоях ме малко с тях.