От гледната точка на Фреми.

Ще отида, ще я намеря. Просто трябва, но няма да кажа на Бони или Юги. Те ще искат да дойдат с мен и да ми помогнат. Честно казано работя по - добре сама. Те само ще ми пречат, а и искам сама да я открия. Донякъде и аз съм виновна. Аз направих прибързано заключение. Просто трябва...Аз отидох в стаята си и взех пушката. Може да ми потрябва. Тогава излязох пред двора на двореца. Там беше Юги. Той стоеше точно до Фонтана. Не искам да му привлека вниманието. Започнах да ходя на пръсти.

-Стига Фреми знам, че си там.

Ух...Понякога го ненавиждам и искам да го ударя с пушката по главата. Е трябва на бързо да скалъпя лъжа. Не искам да ме разкрие.

-Къде отиваш?

-А никъде.

Сериозно ли? Само това ли измислих?

-Стига. Кажи ми.

-Ами излизам на разходка в Гората.

-С пушка?

-Е ако някой ве нападне? Какво да го удрям с камъчета ли?

-Добре. Тогава нека да си изкараш добре.

-Мерси.

Я това проработи? Е измъкнах се. За щастие знаех кои места посещава Кил. Първо отидох в гробището. Разгледах, но не я открих. Ако тая ще се крие поне да ми остави среди. Кой знае колко време ще ми отнеме? Щом разгледах из гробището отидох в Гората. Този път наистина. По огледах се и започнах да й викам името.

-Кил, Кил. Кил къде си? Моля те покажи се.

Още малко и ще си изгубя гласа. Къде ли може да е? Тъжно ми е.

-Кил...Кил.

Тогава чух някакъв шум. Взех набързо пушката си. Какво ли е? Когато излезе видях, че това е дракон. Целия беше черен и имаше медальон. Той дори беше много оплашен. Видях, че гледа пушката ми. Тогава още повече се уплаши. След малко тръгна към мен, помислих си, че ще ме нападне, но той ме прескочи и продължи да тича. Досега не бях виждала уплашен дракон. Ако Кил го е наранила? По Стоях известно време и после следва счупени те дървета.