От гледната точка на Кил.

Всичко е супер. Така се радвам. Ину се ожени за Соуши и Курама, Фреми се ожени за Бони, Сали за Фокси, Нанси за Лави и тя дори е бременна. Всички са женени. Само аз и Юги не сме женени. Всичко се обърка. Защо съм такава..След седмица Нанси ще роди. Лави ще бъде щастлив. Какво тогава? Остава ми само да се радвам за нея. Тя колко много ми и помагала! По - добре да се радвам, а не да скърбя. Просто ще отида при нея...Когато пристигнах отворих вратата и влязох. Лави и беше направил закуска.

-О Кил.

-Здравейте. Надявам се да не ви прекъсвам.

-А Споко. Не се притеснявай.

Аз отидох и седнах при нея.

-Е как си?

-Супер. Много се радвам.

-И аз също.

Те се целуна ха. Малко им завиждам. Искам аз и Юги да бях ме така. Поне са щастливи. След малко си тръгнах. Отидох в градината. Когато видях какво се случва се Зарадвах. Знам. Това може да е изненада за Нанси? Да такава ще е, но само Юги да не издаде. Тогава усетих допир. Обърнах се. Това беше Юги.

-Значи ето къде е отишъл?

-Да, но не искам да казваш на Нанси. По - скоро те казвай на никого. Ясно?

-Добре. Както кажеш.

-Супер.

-Ти при Нанси ли отиде?

-Да. Исках да видя как е, а и забеляза ли, че само ние не сме женени?

-Да забелязах. Не знам защо. Те просто бяха готови.

-А ние не сме ли?

-Ще му дойде времето.

-Поне затова си прав.

-Само за това ли?

-Еми сега. Не ми се брой.

-Добре де. Все едно.

-Спокойно все още те обичам.

Целунах го. Тогава той отиде на някъде. Аз отидох в мазето. Ко отидох незнам, но просто трябваше. Тогава чух един глас.

-Здравей кукло.

-Какво? Кой е там?

-О Споко аз съм.

-Бони? Какво правиш тук?

-Нищо.

Той се приближи до мен. Искаше да ме целуне. Аз го от блъснах.

-Стига. Нали си женен?

-О тя няма да разбере.

-Не няма. Остави ме намира. Аз уважавам Фреми. Няма да те целуна.

-Хайде. Тя няма да разбере.

-Не.

-Моля те. Обещавам ти. Повече няма да искам. Само една целувка е.

Той продължаваше да ме умолява. Накрая се съгласих. Доближих ме се един до друг и се целунах ме. Тогава Фреми нахлу през вратата и ни видя. Разделих ме се. Фреми започна да плаче.

-Защо Кил? Защо го целуна?

-Фреми аз не исках.

-Нали се приятелки? Как можа да го целунеш?

Тя си тръгна. Аз бях много засрамена. Затова реших да си отида. Просто нямаше как да й обясня. Затова написах едно писмо на Юги, взех си черното наметало и изчезнах в сенките.