При момчетата. От гледната точка на Лави.

Всички се събрах ме. По - точно аз, Соуши, Курама, Юги, Юга, Фокси и Бони. Ние бях ме си направили група. Казваше се ,,Сляпото Око,, Името просто ни харесваше. Започнах ме да обсъждаме разни неща. Юги както винаги стоеше в ъгъла и нищо не казваше, но поне ни слушаше и от време на време се обаждаше.

-И сега какво? Колко от демоните ще идват? Само ти и Нанси сте Екзорсисти, но трябва да можем и ние за се бием с тях. Трябва да сме наравно.

-Да знам Соуши, но няма как. Чудя се как може, но това е доста сериозен проблем. Не знам как. Трябва ни някой който познава демоните.

-Хей Юги я ела Замалко тук.

Защо Юга повика Юги? Юги да не би да знае нещо. Видях, че с нерешителност дойде при нас.

-Какво има?

-Ти притежаваш демонското око. Не можеш ли да ги по спреш малко. Те прииждат.

-Чакай малко Юги има демонско око?

-Спокойно Бони. Да и аз се чудя, но сериозно. Как? Все пак ако имаш Не можеш ли да ги спреш?

-Няма как. Аз почти не го използвам. Ако го използвам ще полудея и кой знае кой мога да нараня?

-Все пак се пробвай. Трябва да ги спрем. Те ще прииждат. Трябва поне да ги спрем половината. Днес ще нападнат. Моля те пробвай се.

-Не знам. Отново иначе трябва да си крия очите.

-Юги Курама е прав. Пробвай се. Само Лави и Нанси могат да се бият срещу демони, а на нас ни трябва помощ.

-Казах ви, че не знам. Кой знае какво ще направя? Кой ще нараня?

-Юги хайде нищо няма да стане. Казвам ти. Преди доста добре го владееше.

-Преди.

Аз продължих да ги слушам. След малко ми омръзна и станах от стола и отидох при Юги. Погледнах го Ядосано и тогава с едната ръка го хванах за гърлото и го притиснах до стената. Видях, че другите се учудиха защо го правя.

-Не идвайте.

Видях, че Соуши и Курама ги справя.

-Лави какво ти става?

Не му отговорих. Юги ми хвана ръката.

-Лави пусни ме.

-А защо? Виж Юги честно казано понякога ми писваш. Все стоиш в ъгъла. Нищо не приемаш на сериозно. Престани. Сега ни трябва помоща ти, но ти отказваш. Понякога може и да си прав, но сега ако ни откажеш кой знае демоните кой ще наранят? Ако убият Кил? Тогава какво? Кажи ми?

Притиснах го още повече към стената. Дори затягах хватката. Дори му усещах сърцето.

-Е реши?

-Добре. Ще го направя.

Пуснах го. Той падна на земята и едва дишаше. Е аз почти не го удуших. Не най - накрая ги пуснаха. Аз отидох и седнах. Видях, че Юги и Фокси отидоха при него.

-Юги добре ли си?

-Да горе долу.

-Лави, но какво ти става? Ти Замалко не го удуши.

-Е вече ми писваше. Понякога и се налага да си строг.

Той си замълча. Настъпи голяма тишина. След малко трябваше да тръгваме.

-Хайде. Юги приготви се, а останалите Елате с мен. Когато Юги отдръпне част от демоните ще трябва да ги унищожим.

-Добре.

Ние тръгнахме ме. След малко демоните ни нападнаха.

-Сега Юги.

Очите му се промениха.

Дори и части от характера му. Всички се разделиха. Видях, че демоните го гледат. Май му се подчини ха.

-Браво Юги. Сега ги отделечи?

Тогава се появи една зловеща усмивка на лицето му. Очите му. Всичко става много зловещо.

-Сега ще се платиш Лави.

Демоните изчезнаха. По - скоро се вляха в него. Той ме нападна с един черен огън. Тогава Юга отиде пред мен и го спря.

-Лави изчезвай от тук. Всички Махай те се от тук.

-Юга няма да се справиш с него.

-Ще. Все пак той ми е брат. Вие се Махай те. Ще се пробвам да го вразомя.

-Добре.

Събрах ги и всички отидох ме в базата. Там поне ще сме добре. Май не трябваше да го карам? Какво направих?