От гледната точка на Кил.

Събудих се. Нямах търпение. Всички си имах ме срещи. Това беше супер, но сега е чак 10:00 сутринта. Има много време. Как мразя така, но все едно. Станах, преоблякох се и отидох при момичетата.

-Е ще се приготвим ли?

-Да, но Фреми има още много време.

-Е нищо. Те сигурно ще си купуват смокинги? Така, че аре. Нека да си намерим хубави дрехи.

-Да Фреми е права.

-Хайде Кил Моля те.

-Не Милайни. А и аз не обичам да съм с рокля. Не ми отиват роклите.

-Е стига де. Дори и аз ще се облека с рокля. Въпреки, че мразя.

-Да за теб Фреми, но за мен не. Ще се облека с една пола. Поне да съм дори като вас. На теб Милайни винаги ти отива. Каквото и да сложиш.

-Стига Кил. Поне ела. Имаме куп дрехи. Може и на вас да ви станат.

-Ами добре ще видим.

Ние отидох ме в гардеробната. Там държах ме всичките си дрехи. Накрая пристигнах ме и влязох ме.

-Мале колко много дрехи. По за мен онази.

Нанси се затича към една рокля. Тя беше цялата червена, а на ръкавите имаше малко зелено. Тя си я хареса. Фреми откри една лилава рокля. Ину една черно - червена. Милайни откри една чисто бяла. Сали откри една червена. Аз не исках да съм като на погребение, но все пак си взех една черна рокля. Не обичах рокли, но все пак, а и какво да правя когато този цвят ми харесва?

-Сериозно ли Кил? Вземи нещо по-светло, а не веднага черното.

-Не мога. Какво да направя когато това ми е любимия цвят?

-Стига Кил. Така ще се изложиш.

-Е Нанси какво тогава да направя? Ще облека черната рокля.

-Еми добре щом искаш.

Накрая ние си избрах ме дрехи.
Сега само чаках ме. Накрая слънцето залезе. Ние отидох ме в градината с розите. Разделих ме се и после се събрах ме там.

-Но какво става тук?

-Незнам. Мен Лави ме покани тук.

-Мен Бони.

-Мен Фокси.

-Мен Курама.

-А мен Юга.

-Мен Юги. Но защо и как.

След малко се чу шум. Вече се чудех ме дали това е капан. Видях, че Нанси забеляза нещо.

-Кой е там?

До беше видяла нещо. Тогава една фигура се показа. Това беше Лави.

От гледната точка на Нанси.

Чудя се кой се крие?. Извиках. Исках да се покаже. След малко се появи. Това беше Лави. Той носеше букет със червени и бели рози. Подаде ми ги. Аз се Зарадвах, взех ги и го целунах. После го прегърнах. Той също.

-Хайде ела.

-Добре.

Аз се обърнах към момичетата.

-Чао засега.

-Чао.

Лави ме Заведе на една полянка. Около нас имаше много цветя. Той седна до мен. Ние започнах ме гледаме звездите.

-Много си красива.

-Благодаря. Ти си си купил смокинг. Нямаше нужда.

-Е за теб бих направил всичко.

След малко стана студено. Той си свали смокинга и ми го подаде. След малко и ме гушна.

-Обичам те.

-И аз те обичам Лави.

От гледната точка на Фреми.

Супер Лави вече дойде. Сега остава да дойде и Бони. Аз погледнах към розите. Тогава видях една ръка. Това беше Бони. Той държеше Лилава роза.

-За теб е. Видях, че си облекла лилава рокля. Добре ти стой.

Той ме целуна и ме заведе при една полянка. Бяха ни на обиколили дървета - Сакура. Листата им падаха. Бони ми се усмихна.

-Лилава рокля, а?

-Ами такава си харесах. Аз много обичам Лилавото.

-Сигурно.

Той се заяждаше, но беше сладък. Кой да знае, че е такъв шегоциец? След малко ме гушна.

-Обичам те.

-И аз те обичам Бони.

Ние се прегърнах ме и гледах ме звездите.

От гледната точка на Сали.

Супер. Лави и Бони дойдоха. Сега остават само Фокси, Юги, Юга и Курама.

След малко видях, че някой ме прегръща. Подаде ми Букет от червени рози.

-Специално за теб.

-Благодаря.

Аз доста срамежливо му отговорих. Той ме заведе при една ливада. Там беше постелян един чершав. Беше целия бял с червени рози. Седна ме. Той започна да ми прави комплименти. Накрая ми хвана и вдигна ръцете до гърдите си. Тогава ги целуна и След малко целуна и мен.

-Обичам те Сали и то много.

-И аз те обичам Фокси и аз.

От гледната точка на Ину.

Сега останаха само Юги, Юга и Курама. След малко чух един глас.

-Ела при мен.

Аз си помислих, че това е Курама. Отидох. Когато го видях това не беше Курама. Беше едно белокосо момче с девет опашки.

-Аз се казвам Соуши.

-Здравей, но аз чакам Курама.

-Еми сега ще си със мен.

След малко и Курама дойде.

-Какво? Ах ти подъл Лисок. Крадеш ми момичето, а?

-Остави ме намира. Тя не е за теб.

-Стига. Остави момичето ми намира.

-Не няма.

Те продължиха да се карат.

-Добре стоп.

Теме погледнаха с изплашени лица.

-Ще изляза и с двама ви.

-С двама ни ли?

-Да. Нищо няма да ви стане, но не искам да се карате.

-Добре.

Ние отидох ме при едни дървета Сакура. Разхождах ме се. Листата падаха, а те май се съревновава ха. Искаха да видя кой по - ми харесва. И двамата, но не и казах.

-Обичаме те.

Мале и двамата казаха, че ме обичат и то едновременно.

-И аз ви обичам.

От гледната точка на Милайни.

-Само ние двете останах ме.

-Да така се оказва.

Накрая и Юга дойде. Чудя се къде е Юги? Той беше донесе цял букет с цветя. Имаше рози, минзухари и още много.

-А Юга?

-Да.

-Къде е Юги?

-Не знам, но може и да не дойде.

Видях как Кил си наведе главата и си тръгна. Аз отидох с Юга. Тя настояваше. Юга ме заведе при едно хълмче. Там седнах ме и започнах ме да гледаме звездите. Те изкряха в небето. Накрая той ме прегърна. Съжалявах Кил. Сега кой знае къде е? Май трябваше да отида със нея? Започнах да се тревожа. Тогава видях ръцете на Юга. Той ми обърна главата към себе си и ме целуна. Затворих си очите.

-Обичам те.

Думите му ме одари ха. Не мислех, че ще го каже.

-И аз те обичам.

От гледната точка на Кил.

Разхождах се из улиците. Юги нямаше да дойде. Какъв беше смисъла да се влюбвам? Това направо е измама. Всички сега си имат среща. Само аз се разхождам из тъмните и мрачни улици. След малко си вдигнах главата и го видях. Той седеше на една сграда. Е сградата беше ниска. Той държеше букет от черни рози. Беше много тъжен. Защо ли? Аз да се меся ли?

-Ю...Юги.

Доста не решително му казах името. Той ме погледна. Слезе долу при мен. Вече ме беше страх. Какво иска да ви направи?

-Извинявай. Не исках да бягам. Просто много се стреснах. Аз не съм свикнал.

Отидох при него и му хванах едната ръка.

-И аз не съм свикнала, но все пак дойдох.

-Аз точно затова ти се извинявам.

-Няма нищо. Поне се пробвай.

-Ами добре.

Той ми подаде букета.

-Заповядай. Аз видях, че обичаш черното и затова ги набрах.

-Нова е любимия ми цвят. Момичетата ми казаха да облека в друг цвят, но не ги по слушах.

-И аз обичам черното и Юга също ми каза да се облека други му.

-Значи не го слушаш много много.

-Ами до през повечето време.

Ние се за смяхме. Не бяхме точно на романтично място. Само една лампа ни осветяваше. След малко той ме целуна. не го вярвах. Когато не дойде си помислих, че това е измама, но сега разбирам, че не е така. След малко той се отдръпна от мен, но не много далеч. Вдигна ръката си и с един наглед черен огън направи сърце.

-Обичам те Кил. Обичам те.

-И аз те обичам Юги.

Прегърнах го. Не исках да ги пускам.