
Тъжен край
Усещам как болката ме поглъща
и доброто от мен отвръща.
Не бях лоша аз преди,
когато от скръб нямаше следи.
Губя всичко аз сега,
губя него, губя тях,
загубих и себе си, и аз не знам кога,
но вече не съм каквато бях.
Усмивката от моето лице изтри се
и щастието от мене скри се.
Живот във болка не искам да живея
и затова със земята ще се слея.
Bạn đang đọc truyện trên: Truyen247.Pro