Гади ми се, повдига ми се
От всичките лъжи и тайни.
Толкова глупава ли съм била?
Толкова нищо ли не съм забелязала?
Не, глупава не,
аз просто исках да повярвам
- в добротата, в обичта ти,
в това, че те е грижа за мен,
все пак само ти беше
там, до мен, когато никой
друг не желаеше
да остане дори за ден.

Сега и да искам
не мога да ти повярвам.
Каквото и да правиш,
каквото и да казваш
за мен, всичко приключи.

Опитваш да се промениш,
искаш да си ме върнеш,
но толкова мамена,
лъгана и използвана,
сега ясно виждам и разбирам,
че никога не съм била твоя
и вече няма шанс и да бъда.

"Всичко може да е различно.
Не си тръгвай, остани!",
казваш ти,
"Ще направя всичко.
Само не тръгвай, остани!"
"Обещание даваш ли ми?",
питам те аз, но твоя отговор
недочаквам и добавям,
"Не, по-добре недей
нищо ми обещава.
Заедно с безкрайните ти лъжи
за себе си го запази.
Няма вече кой да ти повярва.
Без мен и любовта ми
в ледената черна бездна, наречена самота
оставаш ти!"