Вятърът напомня ми какво изгубих
как всичко по пътя си погубих.
Луната е ярка и красива,
а душата - мрачна и уродлива.

Звездите загубени в небето
едва се виждат над морето.
Море от риби и вода това не е,
а от чувства и емоции съставено е.

Сълзите стичат се по лицето
докато луната усмихва се от небето.
Болка сърцето ми разкъсва
и от живота ме откъсва.

Земята се приближава,
а светлината се отдалечава.
В тъмнината останах аз сама,
повалена от всичката тъга.

На болката се аз оставям
и от борбата се отказвам.
Скръб и мъка ме поглъщат
и във пепел ме превръщат.