Олег въздъхна дълбоко, след като остави сака си в багажника и чак затворил капака, пред него изникна, цялата натоварена с чанти, Алла.

Момчето се стресна в първия момент, тъй като изобщо не я беше забелязал. Но бързо се окопити,а на лицето му се появи половинчата усмивка.

- На къде с тоя багаж, грознице? — попита той, подсмихвайки се и гледайки я от горе до долу.

- Смятахте да ме зае*ете в прашната Москва в разгара на лятото ли? Доста боклучава постъпка да не ме поканиш. — непринудено подметна тя, паркирайки чантите си до краката на Олег. — Качвай ги и да тръгваме, че изоставаме.

Олег не пита от къде Алла беше разбрала за заминаването. Не го и интересуваше. Просто прибра багажа на момичето и двамата се качиха в колата един до друг и тръгнаха.

- Не можеш да останеш по-назад, а? — подметна Олег, докато излизаха от паркинга.

- Никога. Да видим следващия ти ход, грозльо.

Олег се засмя за кратко и наду музиката. Спусна прозорците и ускори колата, тъмните, дълги коси на Алла разпиляващи се на всички посоки.

Всичко сякаш придобиваше смисъл и беше на мястото си.

Знаеше, че може би нямаше да види баща си повече. Но беше доволен, че той бе спокоен... Така беше по-добре. За всички.

Олег извади телефона си и го метна на Алла, казвайки й набързо паролата.

- Звънни на Сергей да му кажеш, че тръгваме.

***

Алла бе всичко друго, но не и срамежлива. Изобщо не се смути да си събуе кецовете и да си качи краката на жабката. Олег само хвърли кос поглед и се подсмихна.

Харесваше му дързостта й, независимо, че се познаваха само от два дена, без да се брои денят на целувката в метрото.

- Дъвка? — предложи момичето, докато бъркаше в раницата си.

- Тц. — отряза я Олег без много да се обяснява.

Правеше се, че гледаше в пътя и реално внимаваше да не стане някаква катастрофа, но умът му беше концентриран в нея.

Имаха поне още четиридесет минути, докато излязат от Москва, въпреки че  Олег не караше много спокойно. Само където знаеше, че имаше полицаи. Въпреки че предвид баща му, не се притесняваше ни най-малко. Просто не искаше да спира и да се занимава с формалности.

- Уд'ри малко газта, бе, момче! Какво се стискаш?

Тъкмо излязоха на магистралата, когато Алла направи рязко движение и натисна крака, който беше върху педала, силно, принуждавайки Олег да увеличи скоростта на автомобила.

Олег сграбчи толкова ръката й, отскубвайки я, че по кожата на момичето останаха червени следи.

- К'ви ги вършиш?! — изръмжа той, но вместо да я изплаши, тази нова за Алла нотка в гласа му, й хареса дяволски много. — Откачалка...

- Ако караш като старче, ще стигнем до Воронеж побелели. — продължи да се закача момичето игриво.

- Не ми се меси, ясно? — ядосваше се той.

Идеше му да я хване за гушата след тази провокация. Но му харесваше. Определяше Алла като не съвсем наред с главата, предизвикателна и несмутима. А той беше безгрешен в преценката си за хората.

- Тогава ми ми покажи какво можеш, старче. — засмя се Алла и се намести на седалката така, че да не се кандилка наляво надясно. Направи се, че се прозява. — Карането ти е като полюшкване за лека нощ.

Олег се подсмихна половинчато и дяволито. Тя отключваше нещо в него... Нещо, което той така или иначе сам искаше да отключи.

Хвана скоростния лост, а вените избиха по ръката му от силното стискане.

- Дръж се здраво, истеричке. Ще те раздруса. — предупреди я и двамата заключиха очи, докато Олег увеличаваше скоростта.

200... 220... 260... 300.

Хубав модел кола. Вдигаше скоростта без проблем. Стигна до 330.

На красивото, бяло лице на Алла се появи широка усмивка. И момичето изпищя лудешки, разтрисайки глава. Олег се засмя самодоволно. И мамка му, чувството да караш с такава скорост беше божествено... Сякаш притежаваше нечовешки сили и сам определяше съдбата си.

Косата падна пред лицето на Алла, а Олег се пресегна и я отмести. Двамата се засмяха силно. И злокобно. В синхрон.

Прозорците бяха вдигнати, но въпреки че музиката се чуваше, Олег я увеличи до дупка.

Този момент беше техен. И никой не можеше да го отнеме.

***

- Е? — проговори Алла, намаляйки музиката, и направи балонче с дъвката. Обърна се изцяло към Олег, намествайки се седнала в йога поза на седалката. — Казвай,грозен. Какво ще ми разкажеш за себе си?

Вече се бяха поукротили малко. Бяха намалили скоростта на колата и се приближаваха до бензиностанцията, на която щяха да се срещнат със Сергей и останалите.

- За мен? — повдигна учудено вежди Олег. Не очакваше такъв въпрос.

- Е, не. За кифладжията пред блока ми. Много ясно, че за теб. — заяде се Алла.

- Абе, ей! — Олег стисна зъби и сграбчи Алла за челюстта здраво. Тя от своя страна го ухапа и той я пусна, усмихвайки се леко. — Хубаво, 'айде. Какво искаш да знаеш?

- Историята ти. Кажи ми всичко. Искам да знам. — светнаха очите на Алла весело и любопитно. Олег хареса този огън. Не се страхуваше да се опари. Напротив. Чакаше с нетърпение. — И не ми спестявай нищо да не се ядосам.

- Е, недей така, че ме хваща страх. — подигра й се Олег. Без злобна нотка. Чисто по детски. Инфантилно. — Смисъл, знам, че си истеричка, но...

Думите му бяха прекършени от удара на Алла по рамото му, което предизвика рязко отместване траекторията на колата.

- Видя ли? Заради истериите ти щяхме да си умрем на място — продължи да се заяжда момчето, а Алла изцъка с език и го погледна очаквателно. — Не знам защо държиш да знаеш за мен. Добре ни е сега, защо трябва да го съсипваш? Прави си изводите за мен в движение.

- Иска ми се да вярвам, че не си разглезеното богаташче, син на депутат. Докажи ми го, грозен.

По дяволите! Защо винаги знаеше къде точно да пипне, че да го предизвика?

- Виж, не винаги съм бил такъв, какъвто ме виждаш сега.

- Пф. Клише. — изпуфтя Алла.

- Млъкни, мамка му. За една минута си затвори устата. — извъртя очи Олег и затегна хватката си около волана.

Не му беше лесно да се разговори. Никога не беше споделял на никого, освен на майка си...

- Накарай ме. — оплези му се Алла.

Олег я изгледа настървено. Не толкова ядосано, колкото наистина просто искаше да й затвори устата. Със своята. Вместо това обаче върна очи на пътя. Но тя не се отказа.

- Дай ми нещо, което да ме накара да млъкна и да те слушам. Не някакви празни заучени реплики от филми.

Тя наистина искаше да го оголи. Душевно. Искаше да го изкара извън кожата си. При нея или нещата ставаха бързо, или изобщо не ставаха. А отдавна никой не й беше хващал интереса така, както Олег. И не само защото я привличаше неописуемо много външно. Имаше нещо в енергията му... Нещо, което кликваше с нейната собствена.

- Допреди два дена бях затворен в себе си задръстеняк, който си стоеше вкъщи и вместо да има топки да излезе навън в истинския свят, си седеше в измислен. — Алла си отвори устата да каже нещо, но Олег не й даде тази възможност. — Така бях, откакто майка ми получи удар и умря преди няколко години. Още преди да дойде линейка. Просто реших, че не искам вече да общувам с хора, към които да се привързвам. Бях путка.

Алла вече не се усмихваше. Той не я гледаше, но тя се взираше в него с цялото си внимание и изпиваше всяка една емоция, която излъчваше.

Замълча. Замълча за кратко, сметвайки го за най-уместно. Сетне пак проговори с мекия си, нежен глас.

- И какво те накара да проимаш топки, грозен? Къде беше точката на пречупване?...

Олег я погледна и се усмихна. Усмихна се като човек, който бе превъртял. На Алла й се прииска да го награби, още докато караше. И все пак не го направи. Нещо необичайно за нея... но я досрамя.

Видя в него авторитет. Рядко виждаше това в момчета, които харесваше. Ако не и никога.

- Умирам, Алла. — абсолютно лишен от емоции каза Олег със злодейска усмивка. Неприсъща за подобно признание. — Остават ми шест дена и гушкам букета.

Този път Алла се шокира. И за първи път в живота си не знаеше какво да каже... Цапнатото в устата момиче остана без думи.

- А! — промени изражението си Олег и стана ведър, сякаш не бе признал току що, че му оставаха броени дни. — Ето я бензиностанцията. Доктора стърчи над всички.

Алла се окопити. Знаеше какво трябваше да прави. Щеше да се държи, сякаш не знаеше нищо.

Олег паркира и почти веднага излезе. Алла го гледаше ,докато се поздравяваше с момчетата и внезапно й се приплака. Вместо това обаче сложи маска на лицето си. Обичайната за нея...

Маската на откачената истеричка, като каквато искаше да я вижда Олег. И тя го знаеше, въпреки малкото им прекарано време заедно. И също толкова малкото им оставащо.

Повече нямаше да рови. Научи се.