Олег вече беше твърде пиян, че да мисли какво беше забъркал. Да измисли и оглави обир на собствения си дом... И какво? Баща му беше повече от богат. Това нямаше да олекоти джоба му. Щеше да му създаде главоболия, но фактът, че вече всички го гледаха по различен начин... не само като дружка от детството на Сержо... това го беше изпълнило с неописуемо чувство за принадлежност. Някъде. Някъде, където искаше да принадлежи.

Беше излязъл на чист въздух на терасата да изпуши вече петата си цигара в живота. Вече се чувстваше различен. Не само защото тровеше организма си. Не беше вече "никой". Не просто Олег Хориняк, син на Виталий Хориняк. Беше Връзкарчето.

- Не е нужно да го правиш. — чу нежен глас зад себе си и осъзна, че вече не беше сам на балкона.

Обърна се и видя красивото лице на Алла. Тя застана до него и се облегна на парапета.

- Кое? — попита и пак погледна напред към красивата гледка от високо на нощна Москва.

- Да организираш обир, за да им се харесаш, кое!... — извъртя очи момичето.

- Не го правя, за да им се харесам. — отговори Олег вледеняващо и прати един неодобрителен поглед на Алла.

- А дали? — повдигна тя вежди предизвикателно. Сега й беше паднал на къс пас. Цяла нощ бе чакала да й се отдаде тая възможност.

- Абсолютно. Поради ред други причини, които... — Олег я погледна, чак тогава очите им се пресекоха и Земята спря да се върти, — които не са твоя грижа. — завърши, но не отмести поглед.

Туше. Алла не знаеше какво да отговори на това, така че смени тактиката. Сметна, че той наистина си имаше други причини. И беше така.

Премести тежестта от единия на другия си крака и направи стойка, минавайки с поглед Олег от горе до долу, сякаш бе лъвица, чиято плячка стоеше пред погледа й. Направи балонче с ментовата си дъвка и се подсмихна.

- Ти беше оня скапаняк, който ми се нахвърли оня ден, нали? — най-сетне подхвана същинската тема тя, оставяйки Олег без думи за момент.

Но само за момент.

- А ти — оная, дето се целува като дърво? Да, сетих се.

- Хах. — усмихна се тя настрани и пак погледна към Олег със същата непоколебима предизвикателност. — Е, ти как би реагирал, ако ти дойде някой грозник да ти се нахвърли от нищото?

- А, ясно защо ме зяпаш като теле цяла нощ... Грозни хора не си виждала. — не го прие лично Олег, а вместо това я нахъса да продължи със схватката с думи.

- Виждала съм, много даже. Не се ли запозна с бившия ми? — пошегува се дългокосата.

- Не изглежда особено бивш. — повдигна вежди Олег осъдително.

- Това е просто игра, Връзкарче. — Алла рече сериозно. — Виаче не може да приеме отказа ми да съм с него, а аз се преструвам пред компанията му, за да е доволен и да ме остави да си живея спокойно. Нали знаеш? Дръж приятелите близо, а враговете — още по-близо.

- Двулично. — изкоментира Олег и отмести поглед от Алла.

- Искам да те видя на мое място, нещастник. — ядоса се момичето.

- Да си ги разменим, а? — засмя се Олег. — Не ти се иска, вярвай ми...

Хориняк погледна нагоре към черното небе, облаците на което закриваха звездите. Как искаше да види звезди тази нощ! Дали щеше да се проясни в някоя от оставащите му десет нощи на този свят?...

Моментът на тишина беше прекъснат отново от Алла.

- Е? — спечели си пак вниманието на Олег тя.

Олег намръщи физионимия, кимайки й да каже, каквото имаше.

- Какво "е"?

- Играем ли, грозен?

- Смисъл?

Тя се подсмихна и преди Олег да беше разбрал какво имаше предвид, тя беше хванала лицето му в ръце и се беше надигнала да пръсти, целувайки го най-безсрамно.

Олег и той усети прилив на енергия, осъзнавайки, че всъщност... искаше това.

Така че когато тя понечи да се отдръпне, той не й го позволи. Сграбчи я за кръста и скъси и без това малката дистанция помежду им, повеждайки целувката на където той си поискаше.

Алла погали с малките си ръчички скалпа на Олег и това беше нежен жест,който дойде в контраст със страстните целувки, които си раздаваха.

Виачеслав видя през прозореца. Видя и беше готов да излезе и да хвърли през терасата негодника, дошъл от никъде, а вече мислещ си, че можеше да се закача с неговото момиче. И щеше да го направи, достатъчно беше ненормален и пиян. Но Сергей го хвана преди да беше направил втора крачка.

- Братле. Остави. — каза му с , предупредителна и страховита сериозност Доктора.

- То ебаваш ли се?! Педалчето се натиска с Алла! Пусни ме! — разгневи се дори повече Виаче.

- Тя не те иска, малоумнико! — през зъби набра скорост Доктора, далеч не трезвен и също толкова откачен, че да вземе мерки при краен случай. Повлиян беше от сантименталност и съчувствие към стария си приятел и готов да пролее кръв за него. — Отказвай се вече. Ако косъм падне от главата на Олег, дори да не е по твоя вина, ще ти счупя капачките без да се замисля.

Не му пукаше, че Виаче беше също негов приятел. Знаеше как стояха нещата в последните месеци между него и Алла. И знаеше, че на Олег му оставаха осем дена да си поживее. Имаше приоритети. Нямаше да разваля кефа на Връзкарчето, само защото Италианеца не можеше да приеме, че някаква си путка не го искаше вече.

Братята преди кучките. Това не беше просто клише от Интернет.

Виаче се отскубна яростно.

- Не съм го очаквал от тебе, Докторе! Върви по дяволите!

Виачеслав излезе от апартамента. Нямаше повече работа тук тази нощ.

Сергей се обърна към озадачилите се и гледащи с недоумение момчета зад него, станали свидетели на сценката.

- Ще му мине. — махна с ръка пренебрежително. — Но имайте предвид това, което казах него.

О, да! Определено Сергей Башкатов беше приел присърце случващото се на Олег.

И го беше взел под крилото си.