Шансовете онова случайно момиче в метрото и Алла да бъдат един и същи човек бяха толкова малки, че Олег изобщо не беше се сещал за подобна възможност.

Но ето, че това се случи. И тя не просто беше част от тази компания. Тя беше гадже на Виачеслав—Италианеца, който гледаше малко криво към Олег всеки път, когато се погледнеха в очите за наздравица.

Може би с причина.

Алла не пропускаше възможност да погледне в очите новия. И то доста продължително. Изобщо не се криеше.

И имаше нещо в погледа й. Някакво чудовище, което не смяташе да си стои кротко още дълго време.

А по-лошото? По-лошото беше, че Олег не се боеше да отвръща на погледите й и то не съвсем безразлично. И той си крадеше от тези малки моменти, които сам не разбираше.

Тя беше интересна. Държеше се странно. Все едно хем беше с Италианеца, хем не му обръщаше особено внимание. Ако не му я бяха представили като неговото момиче, той нямаше да познае. Алла се държеше на дистанцията от него и всеки път като я целунеше по бузата или врата, тя се сгърчваше на място.

Важното в цялата тая ситуация обаче си остана едно: Олег се почувства жив. Все още имаше биещото си сърце, кипящата кръв във вените му, размътения от алкохола мозък. Дишаше. Имаше още време. А точно в момента... сякаш имаше цялото време на света.

Алкохолът вече беше на привършване, всички се смееха твърде високо, танцуваха или по-точно движеха се твърде неориентирано и неограничено откъм движения. Забавляваха се, както само беше гледал по филмите да го правят хората. Разликата беше, че този път той участваше във всичко това. И се отпусна изненадващо бързо.

И тогава на вратата се звънна. И то доста настоятелно.

- Ебаваш се ... Сигурно пак дъртата е звъннала! — Домакинът на домашното, Белото, стана, намаляйки музиката почти до "Mute" и тръгвайки да отвори, бесен.

Сержо бутна Олег до него.

- Тук ти е момента, брат. Говори ти със старшия. Ще спестиш един проблем. — посъветва го и Олег го разбра веднага.

Стана и залитна леко, но се овладя бързо, и настигна Белото, тупайки го по рамото.

- Мога да се оправя.

Белото го изгледа с насмешка и  хвърли един бърз поглед към Доктора. Достатъчен, че да отстъпи и да остави на Олег да отвори вратата на собствения му дом.

Пред Олег бяха застанали две авторитетни фигури на полицаи, които го изгледаха строго.

- Добър вечер. Старши сержант Антон Нагиев. Получихме сигнал за силен шум от този апартамент. Два часът е, разстройвате реда. — мъжът с по-натруфената значка заговори, хванал се за колана. — Ваш ли е имотът?

- На баща ми.

- Документ за самоличност дайте.

Олег само това и чакаше. Извади от задния джоб на дънките си личната си карта и я подаде на органа на реда.

Полицаят я хвана и се зачете. Олег Виталиевич Хориняк. Погледът му рязко се вдигна обратно към момчето.

- Виталиевич Хориняк?

За момент настана мъртвешка тишина и отвътре, всички на масата си хвърлиха по някой друг поглед. Сергей отпи голяма глътка от водката директно от бутилката.

Олег кимна, уверен в себе си и връзката, която беше направил старшия.

- Намалете музиката, момчета. — с неприязън отсече накрая полицая и посочи с поглед на колегата си назад към асансьора. — Приятна вечер.

Олег затвори вратата и се срещна с уважителните, доволни погледи на компанията.

- Ее, връзкарче значи... — обади се първи Присъдата, разваляйки тишината, и стана да потупа по рамото Олег.

- Баща ти е Виталий Хориняк? — попита Гринго със страхопочитание, а Белото не пропусна да му се присмее на реакцията преди и той да застане от другата страна на Олег, стискайки ръката му благодарствено.

След това всички седнаха обратно на масата. Алла бе захапала палеца си, гледаща някак смутено към Олег.

- Братле, евала, голям си! — Белото каза. — Отърва ме от поредна глоба. Имам достатъчно борчове за разчистване вече.

- Не ми напомняй — Присъдата пак извиси глас над всички, пуфтейки. — Пак мисля няк'ви схеми. Тия дни ще видя как да вляза в апартамента на баба ми. Има една кутия със злата, все нещо ще им взема в заложната.

- Всичко е заради шибаняка Алек. Помислил се за дилър и взе да ми краде клиентелата. Чакам да го засека и ще го сгъна. — Космоса се напрегна, допушвайки остатъците от фаса си.

И тогава в главата на Олег се роди идея. Идея, за която знаеше, че може би не беше най-блестящата му такава. Но можеше да го издигне дори повече в очите на тези момчета, които явно имаха тежки моменти във финансово отношение.

Той погледна към Сергей, който май беше твърде пиян и надрусан да реагира вече. Бая беше предобрил тази вечер. Нямаше да чака одобрение.

- В нас има доста повече от няколко злата. — подхвърли хитро и отново си спечели вниманието на всички.

Вече беше вътре.