Олег се погледна за последен път в огледалото в досегашния си вид.

После погледна и към машинката в ръцете си. Днес щеше да махне косата си. Да се обръсне нула номер.

Не че косата му беше кой знае колко дълга, но винаги бе искал да е като на Сергей. Почти гола глава. Но си мислеше, че ушите му щяха твърде много да стърчат. А сега стърчащи уши за десет дена не му се виждаха чак такъв проблем.

Погледна се с новия си облик. И се хареса. Изглеждаше... по-мъжествен.

Тази нощ щеше да отиде на домашно в някакъв апартамент. Купон, организиран от Сергей, специално за Олег. За да го приобщи към неговите хора. Беше го инструктирал да донесе две бутилки водка. Да не се държи принудено. Просто да бъде себе си.

"Достатъчно е, че си мой приятел. Те ще те приемат, само заради това. Не се дръж странно и бъди естествен. Забавлявай се."

Този път Олег каза на баща си къде отиваше. Не с подробности. Просто му каза, че ще излиза с приятели. Виталий не беше много запознат с ежедневието на сина си и не знаеше, че той нямаше много приятели. Малко се учуди на факта, че излизаше в сряда вечер, но не зададе излишни въпроси. Просто му каза да звънне, ако има проблем.

И така, Олег Хориняк тръгна. Развълнуван, нахъсан и готов да вкуси от един нов живот.

Стараеше се да не мисли за тиктакащия часовник. А новата възможност, предоставена от Сергей, го разсейваше.

Взе колата си и тръгна. Мина през магазин и купи две водки — не твърде евтини, не твърде скъпи. Както му беше казал Сергей.

Не се лута из квартала дълго. Използва джипиеса, докато стигне до точното място, за да не губи време, и после звънна на Сергей да му отключи долу.

След това изключи телефона си. Не искаше да вижда цифри или дати. Не и тази нощ.

- Събрал съм най-доверените си хора. Няма да ти губя времето с олигофрени. — Сергей каза, докато двамата бяха в асансьора. Апартаментът беше на десетия етаж.

- А ти... каза ли им, че аз...

- Не. — отряза го Сержо преди дори Олег да беше довършил. — Това си остава между нас. Не се напрягай.

Олег беше благодарен за което. Сергей винаги го беше разбирал и без да се налага да се обяснява.

Още преди Сержо да беше отключил, се чуваше силна купонджийска музика и надвиквания. Точно преди да отвори, Сергей погледна усмихнат към Олег:

- Вече всички са подпийнали, трябва да наваксаш бързо като влезеш.

- Като за последно. — пошегува се Олег и със Сергей се засмяха за кратко, като здравият го потупа по рамото, канейки го в апартамента.

Помещението беше слабо осветено, а сумрака помагаше за по-купонджийска обстановка. Нямаше много хора в интерес на истината. Олег преброи четирима. И ако под "подпийнали", Сергей имаше предвид направо на черешата, то тези хора определено бяха такива.

- Да те запозная — развесели се Сергей и побутна новака към събралата се на масата шумна компания. — Това е Олег. — обърна се към всички, а те станаха и доста топло го приветстваха. Всеки тръгна да се ръкостиска.

Очевидно само фактът, че беше приятел на Сергей, правеше Олег добре дошъл в тази компания. Самата атмосфера го караше да се чувства по-малко неловко, отколкото обичайно се чувстваше.

Здраво, набито момче с бръсната глава, както бяха всички, всъщност, на име Иля Романенко първи се добра до ръката му да го поздрави. Захватът му беше силен, а ръцете — доста тренирани.

- Това е Иля. — представи го Сергей първи.

- Присъдата. — каза той, докато се здрависаха, а Олег се намръщи. Какво имаше предвид?

Сергей се усмихна широко и за пореден път потупа приятелски по рамото Олег.

- Всеки си има прякор. Не се учудвай, ако чуеш да ми казват "Доктора". — обясни набързо, а Олег схвана и се усмихна.

Хориняк знаеше защо викаха на Сержо Доктора. Може да се бяха отдалечили, но знаеше за нечестивите му дела. Знаеше, че нямаше да отиде пред Бога с чиста съвест. Защото убийството беше грях. А Сергей го правеше с докторска прецизност.

Вече можеше да си изгради представа защо викаха на Иля "Присъдата". Не беше очаквал приятелите му да падат по-далеч от лидера им и точно затова се беше обърнал към Сержо.

Хърбаво, леко прегърбено момче с крив нос и зъби побърза да се пресегне с късите си ръце и да сграбчи ръката на Олег, представяйки се с някак пресилена делова нотка:

- Аз съм Глеб Левин.

Всички избухнаха в смях от нищото. Присъдата до него се разцепваше най-много, а Олег се чудеше какво толкова смешно беше казал. Предположи, че беше някаква вътрешна ебавка на компанията.

- Гринго е т'ва, бе! Гринго! Няма да се измъкнеш. Никой няма да ти вика Глеб с т'ва тролско изражение. — изсмя се също обръснато, не особено високо, слабо сякаш храната бе последният му приоритет, но хубаво момче се обади. Очите му светеха, изглеждаше малко не в час. Отвеян. Очите му бяха някак... откачени. — Аз съм Алек. Викат ми Космоса,ама е странно да се представя така, а?

Очевидно Гринго беше най-ебаваният в компанията, но това не му пречеше толкова. Или поне така си помисли Олег.

Запозна се и с последния от тук-стоящите — средно на ръст момче, цялото облечено в черно и с кървави, още незаздравели рани по кокълчетата на ръцете си.

- Федар се казвам. — представи се най-мургавия от всички тук мъж, който създаваше впечатление за най-големия в компанията. Може би заради мустаците. Погледът му не се задържа много към Олег, а към това, което носеше със себе си. — Виждам, че носиш водчица. Сипвай да си ударим по една наздравица!

- Ее, дойдохме си на думата! — извиси гръмогласно тон над всички Космоса. — Белото си знае.

"Белото" явно викат на Федар" установи Олег ,докато чукаше вече сипаната си чаша с тези на момчетата. Прякорът му беше някак ироничен, тъй като тенът му изобщо не бе бял, но Олег знаеше, че не му викаха така, заради цвета на кожата.

Изпи малкото количество на екс. Руснаците или пиеха здраво, или изобщо не пиеха.

Точно изпил малката чашка за шот, Олег видя с периферието си в стаята да влизат слабо, но високо момче, облечено от горе до долу в Адидас, държащо за ръка следващото го момиче с черна, дълга и права коса.

Оцъкли поглед, щом се откри лицето на момичето. Това беше същото, което налитналда целува в метрото.

- Да бяхте казали, че удряте наздравици! Нещастници — момчето се скара, но не на сериозно, пускайки момичето.

- Е, какво да правим? Пак трябва! — Присъдата каза,докато сипваше от водката по чашите.

Олег не беше осъзнал,че беше зяпал твърде дълго към приближилото се момиче. Тя му подаде ръка и се усмихна леко.

- Здрасти. Аз съм Алла. — представи се.

Гласът й звучеше меко и сладко в перфектна комбинация с бледо розовите й, плътни устни.

- Това е момичето на Виаче. — каза му Сергей, забелязал как гледаше Олег към нея. И това успя да го отрезви и той се здрависа с нея, най-после държейки се нормално.

- Олег. — каза й и отмести поглед, считайки, че най-редно беше изобщо да не я отразява повече.

Щеше да се прави, че за първи път я виждаше и се надяваше тя да направи същото. В противен случай... имаше чувството, че щеше да си вкара автогол, още преди да беше успял да спечели доверието на компанията.