- Сергей какво?!

Бяха спрели аварийно. Това бе опасно не само от гледна точка на вероятно наближаващата ги полиция, заради нападанието над невинно момче на бензиностанцията, но и заради хвърчащите съвсем на късо разстояние от тях коли.

- Да. — прорева Алла, все още държейки да не се изпусне и да не бъде истерично. Искаше да обясни, горещо го искаше. Само и само но да не излезе по грешен начин... Това беше важно за Алла. — В нощта на купона след като се забихме той ми каза всичко. И каза за плановете, които сте направили за къщата на Чернявски. Не знаел какво съм искала от теб, но искаше да си прекараш добре последните дни и аз можех да помогна с това. Направих се на толкова шокирана като ми каза, само защото реално бях, всъщност. Не мислех, че ще ми кажеш. Че ще ми се довериш за нещо толкова сериозно и съкровено. И ще ми разкажеш за себе си още преди дори да се увериш, че ще ми имаш доверие. Не искам да те нараня! Заклевам се. Просто аз... Мислех, че-...

- Достатъчно! Млъкни... Просто млъкни. — Олег скри очи с пръстите си и започна да разтрива слепоочията си.

Последните два дена... най-хубавите в живота му... Лъжовни. Всяка минута от тях. Ако скапаната диагноза не го бе съсипала, то тази мисъл щеше.

- Значи всичко е било сценарий. Така ли да го разбирам? — уморено, наранено промълви в крайна сметка Олег, забивайки зачервени и насълзени очи в нейните.

Сърцето на Алла се скъса при тея думи, съпроводени неотлъчно от нещастни очи.

- Не! — побърза да обори. — Не всичко. Не... Никога не правя неща, които не чувствам. Дори за смъртник.

Момичето сериозно се замисли преди да изрече последното изречение. Но знаеше, че и за миг предхождащите го нямаше да прозвучат истинно, ако не го бе казала на глас.

Момичето се протегна и нежно хвана ръката на Олег.

- Всичко стана за миг, грозен... Влюбих се в теб преди да го разбера. Преди да го осъзная дори. — прошепна тя и се приближи, затваряйки очите си. — Не го правя от съжаление. Не го правя от уважение към Доктора. Аз наистина имам чувства към теб. И във всеки един момент сърцето ми кърви при мисълта, че ни е писано да се обичаме само няколко мига...

Олег изпуфтя и се отдръпна.

- Да се обичаме... Любовта е толкова силно чувство! А ти ме познаваш само от пет шибани дена. И то броейки шибаното метро! Не казвай неща, които сама не можеш да осмислиш. Нямам време за лъжи.

Алла се намръщи. Почувства се адски неприятно, но намери сили да се събере за пореден път.

- И какво? Отблъскваш ли ме? — попита го и ето, че отново срещнаха очите си.

Имаше нещо в нейните... Нещо в кафевите ѝ ириси, което го караше да ѝ вярва по най-лудешкия, детски и наивен начин.

Животът му имаше срок. Ами, любовта? Чисто философски погледнато, колко точно време бе разумно да отнеме, за да заобичаш някого истински?

Олег го нямаше. Какъвто и да беше отговорът.

- Не. — отговори ѝ накрая. — Не те.

И с тези думи той погали страните ѝ с две ръце, момичето отпускайки се в дланите му и отдавайки се на нежния жест.

- Добре... Грозен. — прошепна тя, облекчена, доволна и... влюбена.

- Истеричка. — прошепна и той и двамата допряха чело в чело.

Устните се срещнаха в романтична и невинна, но дълга и чувствена целувка.

- Да излезем от колата. Да тръгнем пеша. Не! На стоп. Да пътуваме на стоп! — отдръпна се и се усмихна Алла широко. Олег искрено се наслаждаваше на дяволските пламъчета в топлите очи, които го гледаха с инфантилна радост. Така, както никои други очи не го бяха гледали.

- Ти откачи ли? — още по-широко се усмихна момчето. — Пак те хващат лудите...

- Помисли малко, де — тросна се Алла и се отдръпна. — В момента те издирват. Подаден е сигнал. Въпрос на време е да те намерят по регистрационния номер на колата. Блъсна човек.

- Двама. — подметна Олег.

- Двама. Трябва да... Чакай малко! Как така двама? — усети се момичето и повиши глас шокирано.

- Затова тръгнахме от Воронеж. — заобяснява Олег, запалвайки цигара. Беше крайно време да ѝ каже точно защо се хванаха и тръгнаха. — След като с теб сме се качили снощи горе, Сергей е последвал Италианеца и се е оправил с него. В момента е в кома. Всички си мислят, че съм аз. И нормално! Сержо е взел моята кола. Но така или иначе за мен последствия нямаше да има и без да трябваше да се гътна след няколко дена. Това е.

Алла не знаеше как да реагира. Затова реагира с първия си импулс.

- Но как е могъл да го направи?! Нещастник! — ядоса се тя. — За какво му е да те натопява?!

- Дължа му това, ясно? Той направи достатъчно за мен. Пое големи рискове. Ако той не го беше решил сам, аз щях да му го предложа. Стига да ми беше казал за намеренията си.

- Стига глупости! Постъпката му е ужасна... За какво изобщо му е било да се саморазправя? Мислех, че е по-умен от тов-...

- Достатъчно, истеричке. — спря я Олег и я ощипа по бузата леко, опитвайки да я успокои по някакъв начин чрез закачка. — Всичко е точно. Сметките са чисти. Допушвам и взимаме багажа. Права си за пътуването на стоп.

Алла въздъхна дълбоко и извади своите цигари. И тя имаше нужда от успокоение.

- Къде ще отидем? — попита тя, издишайки дима в лицето на Олег, обърнала лице към него. Плътно се бе облегнала на седалката, почивайки си преди да се наложи да тръгнат пеша.

- Не знам. — повдигна рамене Олег. — Не искам да се прибирам. Баща ми първи ще разбере за "престъпните ми прояви". Ще ми иска обяснение, а аз такова нямам.

- Хмм... — замисли се Алла и нацупи леко устни.

Олег ги целуна за кратко. Трябваше.

Тя се усмихна. И тогава попита от нищото:

- Искаш ли да те запозная с нашите тогава?