На сутринта, изглежда, всички бяха разбрали за схватката и жестокия скандал с Виаче снощи.

Още щом слезе в кухнята, Олег позна по това, че Космоса не го погледна дори, продължи да си свива сутрешния коз. Гринго се правеше, че си ръчка в телефона, Присъдата пушеше на верандата, а Сержо явно спеше. Единствено Федар изглежда нямаше намерение да мълчи и Олег знаеше, че бе близо до това да си отвори устата. Сега беше перфектния момент да му каже всички по мъжки — Алла още спеше горе.

- Добро утро. — реши все пак да поздрави Олег, въпреки напрежението в стаята.

Което не беше най-добрия му ход.

- На интересен ли се правиш? — Белото не се сдържа и се заяде. — Страшно добро, няма що. Чудиш се как да ни извадиш извън нерви, та и нас да скараш с Доктора ли?

Олег погледна Федар в очите.

-  Е, ако това те изкарва извън нерви, следващият път ще ти кажа да си го начукаш, вместо да те поздравявам. — оголи зъби и Олег.

Писна му. Писна му да го гледа злобно и да го обсъжда скришно. Гледаше да не обръща много внимание до този момент, макар че забелязваше, но му дойде до гуша. Чашата определено бе преляла.

- Връзкарче, не ме тествай, ясно?! — Белото се приближи застрашително до него със стиснати юмруци. Олег затегна челюст, разгневявайки се с всяка следваща дума на Белото. — Хич не те харесвам, може би си се досетил. И не разбрам каква игра играеш. Знам само, че не ти е чиста работата. Когато Доктора се осъзнае, аз ще бъда този, който ще ти чукне по вратата. — Глеб Левин се изправи и отиде до Федар, потупвайки го по рамото в опити да го отдалечи малко от Олег. Смяташе, че беше редно някой да се намеси преди ситуацията да се нажежи, а домакинът бе твърде зает да си свива примесената с какви ли не боклуци марихуана. — И не ми пука к'ва ти е фамилията...

- Братле, стига. Няма нужда от...

- Дръж си езика зад зъбите, Гринго! — изобщо не му даде шанс Белото и пак се обърна към Връзкарчето. — Нагло копеле си. Но ще те науча рано или късно. Само да се върнем в Москва...

- Пхах! — тук не се сдържа Олег, колкото и да опитваше, заради спокойствието на Сергей. — Успех с това. — подигра му се.

По скромните изчисления на Олег, щеше да умре след точно пет дена. Пътуването за обратно бе планирано за след шест. Вече се беше разделил с Москва.

- Защо не можеш да си държиш гнусния език зад зъбите?! По лицето ти съдя, че нямаш ник'ъв шанс в бой срещу мен. Италианеца ясно ти е показал кой е шефът на тебе снощи,но ти от дума не разб...

- И кой е шефът? — чу се плътният глас на Сергей и Федар погледна през рамото на Олег към него. Другото момче също се обърна към него.

- Е... — отстъпи и преносно, и буквално Белото най-сетне. — Знаеш. Такъв е изразът просто...

- Като ти е такъв голям проблем, че тоя предател вече не е от наш'те, тръгни с него. Ще ми е интересно да видя до къде ще стигнеш, Тарабукин. — Сергей говореше непринудено и все още сънено, докато небрежно преминаваше през кухнята и отваряше хладилника да си сипе сок. С водка. Ей така, за добри утро.

- Сержо, това е нелепо... — не се отказваше Белото. — Прекрачва граници. Какво му е на тоя? Ще те уреди в парламента ли по някакъв начин, че така го пазиш като писано яйце? 'Айде, мамка му! Изплюй камъчето най-сетне. Какво му е толкова специалното на Връзк...

Потокът от думи на Белото бе прекъснат от Сергей, който трясна силно по масата и се обърна, гледайки стръвнишки дърдорещия. Не само на Олег му идваше до гуша вече.

- Аз като ти кажа, че не е твоя работа, значи не е! В никакъв парламент няма да ме вкарва. И ако не престанеш да правиш интриги и да разваляш почивката на всички, ще взема вече мерки. Какво си се филмирал като ученичка? Виачеслав не катастрофира, заради Олег, а защото обърна гръб на мен. Той пожела да ми бъде враг. Знаеш много добре какво означава това.

- Чакай малко, катастрофирал? — Олег се намеси, имайки чувството, че или не беше чул правилно, или просто това бе някакъв непознат за него израз.

Но истината беше, че само той не беше разбрал какво бе станало, щом Сергей Башкатов бе отишъл "да се поразходи".

- Аа, ама той се прави, че не знае сега... — отново се хвана да се заяжда Белото.

И тъкмо Сергей го хвана за яката предупредително, когато Иля Романенко влезе вътре, допушил цигарата си, и се спря на прага, оглеждайки всички един по един. Естествено, вниманието му се задържа на Доктора и Белото.

- Пропуснах ли нещо?

За Присъдата беше все тая дали щяха да са си гъсти с Италианеца или не. Абсолютен непукист. По-скоро гледаше да не пропусне да набие някого и го беше яд, че не беше там. И без това не го кефеше особено това момче. От много време му беше набирал.

Но точно в този момент се учуди, че видя точно Белото да опира пешкира.

- Да, доста пропусна! Тоя тука се прави на халав, че не знае за Виаче! — Федар се отскубна и отново погледна към Олег омразно.

Присъдата извъртя очи и се приближи, заставайки до Сергей.

- Пф — само изкоментира. — Аз мислех, че нещо сериозно. Пак си се развикал за глупости.

Но Федар не се отказа. Това момче искаше да си довърши. Повече едва ли щяха да отворят темата.

- Ще продължаваш ли да се правиш на приятно разсеян или ще поемеш отговорност?

- Федар — губеше търпение Сержо от своя страна.

Но Олег искаше да разбере какво имаше предвид именно Сергей преди малко. Затова и той направи две три крачки към Белото, достатъчни, че да застанат точно лице в лице.

- Аре просто кажи! К'во драматизираш?! За какво трябва да поемам отговорност? — озъби се на Тарабукин и се обърна с надежда към Башкатов. Той отвърна поглед и изпи на екс водката със сока. После се зае да си сипва чисто и явно нямаше намерение да информира Олег за снощните събития, които беше пропуснал.

- Виаче катастрофира, защото някой му е срязал спирачките на бензиностанцията. Някой с твоята кола! — избухна Федар и блъсна Олег назад. — Копеле нагло. Ти си бил!

Шок бе твърде слабо определение за онова, което изпита Олег в онзи миг. Ужас, също. Изненада? Крайно неприятна.

Най-вече от всичко — бе объркан. И имаше много въпроси. Но не искаше отговори. Искаше да излезе чист! Не беше рязал никакви спирачки...

Погледна към Сергей, чиито поглед подсказваше да си мълчи. А единственият начин това да стане в този миг, бе да излезе някъде.

И го направи.