Ако знаеше, че имаше такъв приятел до себе си, Олег нямаше да го остави Сергей след смъртта на майка си.

Сержо искаше да му даде някаква подкрепа, да говорят, когато стана това. Но Олег го беше отблъснал и се беше изолирал сам в замъка на баща си.

Ако беше останал до Сергей през годините може би всичко щеше да се развие по доста по-лицеприятен начин. Нямаше да съсипе приятелството му с Виаче.

И защо? Защото се беше влюбил в гаджето му.

Докато се къпеше с врялата вода, си мислеше, че бе направил твърде голяма вреда, заради егоистична цел. Олег бе пътник — толкова малко му оставаше. Докато Сергей трябваше да се справи със загубата на един от най-доверените си хора доста повече време от пет дена.

Приключвайки с душа си, Олег изтри запотеното огледало и погледна облика си.

Е, не можеше да отрече, че побоят му отиваше. Харесваше окото си посинено повече, отколкото в нормалния му вариант, а белегът от ножа, процепващ веждата му в средата, определено му стоеше добре. "Трябваше да взема да му благодаря." помисли си шеговито в опит сам себе си да успокои и да потисне вината, която изпитваше спрямо Сергей.

Излезе от банята, увил кърпа около кръста си, и завари Алла да вади всичко от куфара си, мятайки дрехи насам натам, все още плачеща и крайно изнервена.

- Какви ги вършиш, истеричке? — попита уморен.

Алла го погледна със зачервените си очи и опита да отговори, че търсеше нощницата си, но единственото, което бе успяло да излезе от устните й, бе хлипане и после отново избухна и скри лицето си в шепи.

Олег се замисли много сериозно дали трябваше да я успокоява... Удари си главата няколко пъти, свил длан в юмрук. Полудяваше. Принципите му се биеха едни с други, но мамка му, искаше да я прегърне и да я накара да се почувства по-добре.

Затова просто отиде до нея и я обгърна в гръб с ръце.

- Стига вече... — промърмори и целуна голото й рамо, облягайки глава на гърба й. — Свърши.

Пияно и разстроено момиче можеше да го успокои единствено един здрав сън. Поне така си помисли Олег, тъй като Алла не даваше признаци скоро да спре да плаче.

Затова Олег се изправи и я хвана през кръста, повдигайки я и оставяйки я на леглото без особени усилия. Клекна пред нея и се погледнаха един друг.

- Виж се само. Цялата си в спирала. А мен наричаш грозен... — опита да я разсмее.

И му се получи! Почти...

Тя леко се усмихна и подсмръкна, поглеждайки встрани за малко преди отново да върне очи към Олег. Посегна и погали лицето му. В очите й се четеше истински душевна болка.

- Виж само как те е подредил... — проплака наново.

- Отива ми, а? Точно това си мислех преди да изляза от банята. — намигна й Олег, а тя се усмихна с много не особено добре прикрита тъга и поклати глава.

- Да знам, че целият този цирк е заради мен...просто съм толкова виновна и... съжалявам, че направих последните ти дни по-трудни. — промълви тъжно момичето, а Олег направи недоволна гримаса несъзнателно и седна до нея.

- Не ставай нелепа!

- Не, Олег... Наистина, като ми каза в колата колко ти остава си казах, че ще направя тези дни страхотни за теб. А още на първата вечер...

Алла не успя да довърши и отново рухна. Олег не знаеше какво да каже. Свърши му запаса от успокоителни словоизлияния.

Каква отвратителна нощ само!

- Не биваше да идвам. — отсъди Алла след минута-две, като че й беше дошло просветление и погледна напред, сякаш гледаше към нещо конкретно, но такова нещо нямаше.

- Е, не можеш да тръгнеш сега. — направи опит за шега Олег в последен опит да я развесели. — Тъкмо си си разхвърлила багажа навсякъде...

Алла го цапна по рамото и го погледна.

- Говоря сериозно, Олег! Без мен нямаше да станат такива лайна и щяхтв да сте мъжка компания. Да си чукате някакви лесни кухи лейки като ония долу и да се забавлявате по мъжки. Няма ли това да ти хареса повече?!

Алла изглежда се бе успокоила от това "решение", което беше измислила и явно одобрила сама, а Олег само я изгледа изпод вежди.

- Не, откачалка такава. Няма. — отговори й.

- Но...

- Млъкни вече! — извика Олег изведнъж, прекъсвайки протестите на Алла, и хвана лицето й в ръце. Погледа я в очите за няколко секунди, сетне я целуна за кратко и пак я погледна. — На никого от присъстващите на тая помия долу не му хареса развоя на събитията, но какво да се прави? Случи се. Защо толкова много се обвиняваш? Не си виновна само ти. Което значи, че виновни няма. Мисли малко с главата си.

- Не мога... — прошепна Алла и поклати глава, опитвайки да измъкне лицето си от ръцете на Олег, за да избегне погледа му, но не й се получи. Той стисна бузите й и я принуди отново да заключат очи. — Нали знаеш, жените сме емоционални същества. Предпочитаме да мислим със сърцето си. — довърши.

- Филмарска му работа. — подкачи я Олег и дори си спечели усмивката на момичето.

- Където и да отида не съм си на мястото. — призна как се чувства Алла. — За никъде не съм, Връзкарче. Вкъщи не ме забелязват. Приятелите ми нямат нужда от мен. Бившият ми ме тормозеше година. А аз какво направих? Възможно най-тъпото нещо! Отидох при компанията му, само и само да я разруша. На никого не му пука за мен и най-лошото е, че аз сама си го правя... Пак и пак.

- На мен ми пука за теб, маленькая. — прошепна умиращото момче.

- Казваш го, само за да ме успокоиш, защото си добър човек. — мрачно каза тя и се отдръпна.

- Не. — противопостави се твърдо Олег. — Казвам го, защото съм влюбен в теб.

- Познаваш ме от два дена на кръст! Не ме лъжи... Грозно е. — отряза го тя, в гърдите й настанила се гъста черна мъгла, която я задушаваше.

- Не те лъжа. — държеше на думата си той. — И те познавам от пет. — добави смело и убедено. — Метрото. Помниш ли?

Алла се усмихна и погледна надолу засрамено.

- Иска ми се да ти вярвам... — промърмори смутено.

- Тогава повярвай. — каза сякаш бе най-лесното и логично нещо в света. — Не ми трябва време да се влюбя. Аз и без това го нямам в изобилие. Трябват ми само причини. А ти ми даде достатъчно.

Тъмнокосата си позволи да го погледне в очите, сякаш искаше да види истината там. Но премреженият й поглед  не успя да ги фокусира за дълго. Затова просто се доближи до него и уви ръце около врата му, прегръщайки го.

- Направи ми услуга, грозен... — тихо продума тя в ръцете му, изхлипвайки.

Олег замълча, изостряйки несъзнателно всичките си сетива, за да чуе, осъзнае и изпълни.

- В следващите пет дена недей да броиш повече. Усети мен, не времето. Забрави... за да забравя и аз...

Олег преглътна и се отдръпна, колкото да може да й види очите.

- Аз... ами... добре.

Не можеше да й откаже.

В остатъка от нощта, спаха. Прегърнати спаха.

Нищо повече, но и нищо по-малко.