Колкото по-късно ставаше, толкова повече се пълнеше къщата.

Олег нямаше идея кои бяха всички тези хора, но явно Алек ги беше поканил, а Сержо познаваше някои от тях, така че не го интересуваше. Носеха и още пиячка, всичко беше в реда на нещата.

Имаше и доста момичета сред тях, така че не беше чудно, че Сергей и Присъдата изчезнаха нанякъде по някое време. Белото се подиграваше отдалеч в компанията на някакви непознати за Олег лица на Гринго, който опитваше да заговаря разни момичета. Те обаче не проявяваха кой знае какъв интерес.

Някой ден някоя щеше да оцени Глеб. Олег го виждаше като много добро момче. Той имаше какво да види от любовта.

Купон като купон. Олег не искаше да бъде никъде другаде в горещата лятна нощ, която напредваше все повече и повече, давайки път на петия му оставащ ден.

Алла сграбчи Олег за челюстта, принуждавайки го да си обърне лицето към нея. Бяха се настанили на градинската люлка, сложена на верандата. Бедрата й си почиваха върху краката му, докато той пушеше умълчан.

- Какво си се умислил? — попита го.

В очите й имаше нещо повече от пиянска отнесеност. Не беше толкова пияна, колкото се преструваше пред останалите. И сега, когато бяха се осамотили навън двамата, Олег видя това.

- Нищо. — каза и загаси фаса. — Какво да съм се умислил?

Алла се смръщи леко. Не искаше да го насилва да споделя с нея. Той сам трябваше да го поиска. А ако не го — тя нямаше намерение да го принуждава.

За нея отношенията й с Олег бяха като птичка с пречупени крила. Трябва да си внимателен и ако се налага да я убиеш, за да й отнемеш мъките — да го направиш бързо и без голяма умисъл.

Предпочете да смени темата.

- Оная руса, къдрава овца ме гледа цяла нощ на кръв. Хвърлила ти е око и я е яд.

- Ти май си от ревнивите. — усмихна се Олег, а ръката му се задвижи гальовно нагоре надолу по голото й бедро.

- Какво? Няма такова нещо! — отрече без замисляне Алла. — Просто... отбелязвам.

Но все пак я досрамя. Олег видя това и му се стори сладко, затова просто реши да я целуне.

Нещата бързо се разгорещиха, този път повече от всеки друг.

Алла седна в скута му — един срещу друг, обкрачила го, отъркваща се в него и искаща още и още от пламенните му докосвания.

- Кога ще ме имаш, Олег? — задъханият шепот излезе от устата й съблазнително, когато се отдръпна.

Очите й — затворени, а сърцето й препускаше като полудяло. Олег хвана лицето й в ръце и погали страните й с палци.

- В следващите пет дена — постоянно. — отговори й тихо и дрезгаво,а момичето настръхна от вълнение.

Вече нямаше търпение. От много време не бе желала някого, а привличането й към Олег ставаше все по-голямо и голямо.

Двамата станаха, решили вече да се приберат в стаята си, но преди това Олег се сети нещо, виждайки все още пълната къща.

- А,не, ще пикая навън. Сигурно кенефът пак е зает.

Алла изцъка с уста.

- Голям си романтик. — изпуфтя и погледна към ноктите си, правейки сърдита стойка, докато Олег изтичваше през врандата, откопчавайки дънките си. Щеше да отиде малко по̀ в средата на двора до онова приятно изглеждащо храстче.

Нямаше такова облекчение като това да пуснеш една вода, пиян на боклук...

Тъкмо вдигаше ципа си, вече облекчен, когато Олег чу ужасения писък на Алла.

- Той има нож!

Връзкарчето се обърна и видя в сенките слабата фигура на Виаче, който не губи време, а директно опита да акатува. На лицето му бе изписана неописуема злоба и адски гняв.

Алла литна навътре, избутвайки всички хора от пътя си, за да се качи горе.

Олег се отдръпна на косъм, благодарение на добрите му рефлекси и може би инстинкт за самосъхранение. Ножът успя да му пусне кръв само от горната част на ръката.

Силите бяха неравностойни. Олег се стараеше да отблъсква прииждащите атакит на безотказния Виачеслав, но в крайна сметка се хвърли през глава и го повали на земята, изпускайки ножа.

Схватката между двамата не продължи дълго в полза на Олег. Италианеца се беше бил толкова повече пъти от него и не му беше трудно да го надвие и да поеме контрола. Лицето на Олег вече беше подуто,макар Виаче също да бе получил някои стабилни удари.

Взе ножа и отново приклекна, гледайки кърваво противника си право в очите.

- Ще те разпоря като прасе, смешо! — настървено просъска с вманиачен поглед.

Олег изплю настрани кръвта и се усмихна, изправяйки се. Разпери ръце.

На този етап... вече не му пукаше.

- Давай, пъзльо. Да те видим! — извика му нахъсващо,но и принизяващо Олег.

И тогава от къщата изскочи Сергей и сякаш за секунди стигна до Италианеца. Олег дори не разбра кога му беше хванал ръката, с която държеше ножа.

Алла излезе зачервена и плувнала в сълзи от къщата и стоеше като на тръни,искайки да се доближи още до сценката.

Музиката отвътре още бумтеше с адска сила.

- Разкарай се, Докторче! — изкрещя маниашки Италианеца,докато се бореше да се измъкне от блокиращата схватка на Сергей.

Сергей,който реши, че нямаше да му се моли. Очевидно нямаше друг начин, затова просто му се наложи да преобърне ножа, изкривявайки ръката на Виаче, и да го забие в бедрото му.

Италианеца изкрещя и отскочи назад, падайки на тревата и стискайки раната с длан, както и оголените си зъби.

Алла изтича и прегърна Олег силно. Той дори не можеше да се освести,не можейки да повярва какво се случи току що. Затова просто стоеше там като вкаменен...

- Никога не вади нож на своите. — задъхан от целия адреналин, заиграл се в рамките на по-малко от минута, каза сериозни Сергей.

С Виаче бяха преживели какви ли не неща... Бяха приятели от осми клас. А в този момент осъзна, че той бе готов да потъпче думата му, заради момиче. Да дойде тук и да се противопостави на йерархия, която буквално ги бе поддържала живи с години.

Никой не прекрачваше думата на Сергей Башкатов. Никой!

- ...На своите?! — изкрещя вече побеснял Виаче и опита да се подпре на здравия си крак, докато ставаше. Гледаше Сергей право в очите. — Ти ми обърна гръб, Сержо!

Сергей направи предупредителна крачка към Виаче. Само една.

- Ти си част от нас, Виачеславе. Стегни се, братко! Заради нея ли ще преебеш всички години борба с нас? — опита да го вразуми Сергей и го хвана за раменете, прегръщайки го здраво, мъжки. — Хайде. — потпупваше го по рамото успокоително. — Ще влезем вътре да ти оправим раната. Ще ти сипем нещо да пийнеш, да се успокоиш и...

- И да припнем всички към дъгата, нали? — отдръпна се бесен Италианеца. — Ти ми заби нож в гърба! А сега ми плюеш в лицето най-нагло. Не си част от моите. Вече не. А още по-малко тоя смешник тук!

Олег гледаше Виаче. Не го съжаляваше. Съжаляваше само защото виждаше, че Сергей се разкъсваше... и то заради него.

Алла продължаваше да плаче на рамото му, стискайки Олег все по-силно. Но той не отвърна на прегръдката й. Единствено мръдна леко ръката си, за да може тя да се намести по-близко.

- Внимавай какво си пожелаваш, Италианец. Може да съжалиш. — предупреди го Сергей, приключил с приятелския тон. Твърдост се искаше. Отвъд силните емоции, породени от години дружба.

- Ходете на майните си! Всичките! — изкрещя полудял от гняв Виаче и обърна гръб на брат си, закуцуквайки към портата да стигне до колата си, продължавайки да реди псувни и да излива гневните си изблици на себе си. — Шибаняци... Предатели... Нещастни мишоци...

Сергей го гледаше как се отдалечава и знаеше, че това беше началото на непоправима вражда.

Чак когато чуха колата, която отпраши набързо, Сергей погледна към изплашената и ревяща Алла, а после и към Олег.

- Влизайте вътре. Ще се разходя.

Олег го послуша. Дължеше му го.

Тази жертва, която бе направил Сергей тази нощ, Олег нямаше представа как да изплати. Не и за пет дена. Не и за петдесет години.