Олег нямаше идея колко богати бяха родителите на Алек Чернявски — Космоса, преди да види вилата им на сто метра от плажната ивица.

Три етажа, вътрешен басейн на първия, обграден с дебело стъкло, просторни тераси с люлки и зашеметяваща гледка и голяма веранда, на която вероятно щяха да се напиват всяка от оставащите му вечери. И това бе само интериора. Вътре имаше всякакъв вид техника и удобства. И всичко това под 24-часова охрана и голяма, дебела каменна ограда.

Не че Хориняк не се беше нагледал на подобен лукс, предвид факта,че беше син на водача на ПАРНАС, но все пак се вълнуваше. Този път защото нямаше да бъде там с баща си, а с приятели. Хора на неговата възраст, с които имаха различен тип шеги, друг вид забавления. Хора като него.

И Алла... Алла, която още като влязоха в къщата, го задърпа нанякъде с все саковете и багажите.

- С Връзкарчето ще сме в една стая. Къде ще ни настаниш, Алек? — директно го попита, а Олег само й хвърли за кратко един весел поглед и поклати глава.

Спореше ли се изобщо с това момиче?

- Аз да ви настанявам? — изсмя се Космоса и си дръпна от цигарата, продължавайки да тършува в багажа без да обръща особено внимание на Алла. — Моята стая е на третия етаж, последната вляво. Останалите се разпределяйте, както знаете. Не ме интересува. — Учтивият домакин се извъртя, седнал на креслото, и викна: — Еей, Гринго! Къде скри т'ва масе, брат ми?! Няма го! Ще полудея.

Олег бутна Алла към стълбището.

- Дай това. — каза й кратичко и директно грабна от ръцете й сака, който очевидно бе препълнила с всякакви ненужни като за малкия им престой неща, защото беше бая тежък.

Качиха се на втория етаж. Това място беше като хотел. Климатици, телевизори, удобни големи легла — стаи, оборудвани с всичко за един престой, изпълнен с комфорт.

При всички тези факти, за Олег бе без значение къде щеше да спи. Затова просто остави това решение в ръцете на Алла, а багажите — в коридора и скръсти ръце, наблюдавайки как Алла отваряше и затваряше врата след врата.

Тя беше тази, която реши, че първо трябваше да разгледа. Бяха три стаи общо на етаж, а тя обиколи и трите.

Ако зависеше от него, щеше да разположи сака си в първата срещната стая и да слезе долу. Но някак му доставяше удоволствие да остави избора на момичето.

- К'во толкова подбираш, истеричке? Оставяме багажа и отиваме на плаж. Не е голяма философия. — обади се накрая с насмешлива нотка.

Алла се обърна към него и го изгледа. Приближи се до него дотолкова, че да се наложи да надигне брадичка, за да го погледне право в очите.

- Няма ли да ти се стори с една идея малко по-голяма философия, че искам стаята ни да е възможно най-звукоизолирана?

Олег се усмихна на Алла, вместо да й отговаря. И без това знаеше, че не можеше да вземе последната дума. Не и от нейната цапната уста. Затова просто я придърпа Алла откъм кръста и я целуна.

- Връзкарчето! — чу вика на Доктора от долния етаж. — Довлечи си задника долу за малко.

Олег се отдръпна от Алла и й намигна.

- Избери стая през това време и ще пренеса багажа после.

Без повече излишни думи Олег слезе надолу по стълбите и видя в хола Сергей, който държеше някакъв хартиен плик с едната ръка и телефона си в другата, загледал се в някакво клипче.

Щом чу момчето да се приближава до него, го прибра и се изправи.

- Това е твое. — каза и без да церемониалничи му подаде хартиения плик.

Олег го взе и надникна вътре. Огърлицата на майка му.

- Мерси, братле. — каза без излишни сантименталности. Сержо знаеше и без да има нужда от тях.

***

- Грозен? Грозен... Да не си посмял, грозен! — предупреди мъртвешки сериозно Алла, навлизайки навътре във водата предпазливо от приближаващата опасност.

Връзкарчето искаше да я потопи цялата във водата. А фактът, че момичето не искаше да мокри косата си го надъхваше дори повече.

- Ех, истеричке, не мога да се стърпя... Ти просто ме предизвикваш. — дразнеше я от своя страна Олег.

Централният плаж беше пълен по това време на годината. Много хора и то дразнещи навсякъде, голяма лудница. Затова Космоса ги заведе на някакъв друг на два три километра от града, където нямаше жива душа.

Е, тук таме имаше по някое семейство или компния, които идваха тук. Но те не бяха проблем.

Момчетата си пуснаха музика от колите, усилиха я до дупка и се подготвиха за много витамин D, заради яркото слънце, но пък и големи вълни, породени от морския бриз.

Времето беше идеално.

- Олег, моля те, недей! — изписка отчаяно вече момичето, не искайки да влиза по-навътре. А това, че Олег скъсяваше по-бързо дистанцията, отколкото тя се отдалечаваше, само я паникьосваше допълнително.

- Аа, сега станах Олег, така ли? — засмя се високо момчето.

Двамата с Алла бяха първите, които директно се бяха насочили към водата, нетърпеливи да се докоснат до морската магия.

Вече бяха точно един до друг. Бедрата им се докосваха под водата, която вече стигаше над коремите им. Вълните се плискаха в гърба на Алла, която служеше като преграда за Олег от тях.

Момичето сграбчи Олег за раменете като упора при поредната голяма вълна.

- Ти няма да ми причиниш това, нали, Олег?... Хайде, ти не си зъл като Виаче. Да ме измъчваш тука... — извади миличкия си гласец Алла, а Олег нацупи подигравателно устни.

- О, милото то. Ти мене ли опитваш да манипулираш?

И с това Олег хвана Алла за кръста и я повдигна във водата и преди тя да бе успяла дори да изписка напълно, бе потопена с отскок във водата безмилостно.

Сергей Башкатов беше седнел на брега близо до морето, дотолкова, че вълните да се разбиват методично в босите му крака, с бира и цигара в ръце и се усмихна на вече смеещите се и правещи някакви неориентирани подскоци в опит да прескачат прииждащите вълни Алла и Олег.

До него седна Федар и си отдъхна, сякаш бе преходил целия плаж, а реално просто бе постилял досега кърпата си, предвид вятъра, докато накрая просто не се бе отказал и не я беше захвърлил нанякъде, напълвайки с пясък Гринго. Донякъде нарочно.

- Абе, Докторе... Защо я покани тая проста ку*ва с нас?— попита в мога, в който беше паркирал мургавия си задник до Сержо, който му отправи един недоволен поглед.

- Връзкарчето си я хареса. — отговори кратко без да се обяснява.

- Не ми се вижда редно цялото това нещо. — отсъди "мъдро" Белото. — Сещаш се, тая въртя Итиалианеца колко време, сега идва някакъв богат, дето изобщо не я знае каква е лисица, и 'айде... преквалифицирахме се набързо.

- Не знам и не ми пука. Не я разбирам, 'ма не ми и трябва. Щом Олег се чувства добре...

- Какво ти е толкова златен тоя Олег, не мога да разбера? Пръкна се от нищото. С момчетата ти се чудим.

- Познаваме се от детство. На теб защо ти е златен Гринго? Същата причина. Направи си аналогия.

- Е, Гринго е с нас от доста повече вре...

- Тарабукин. — отправи сериозно предупреждение Сергей. — Остави. Имаш ми доверие, нали?

- Е, да, но мисля, че Виаче заслужава една идея повече от това, което получи оная ве...

- Щом ми имаш доверие, просто остави това и недей го мисли. След шест дена се прибираме в Москва. Тогава може би ще обясня.

- Е, хубаво. — отказа се Белото и се излегна назад, наслаждавайки се на топлото време.

Сергей нямаше никакво намерение да обяснява каквото и да било. След шест дена Олег нямаше да бъде жив и на никого нямаше да му пука за глупавия любовен триъгълник повече, тъй като нямаше вече да съществува такъв.

А това, че Олег беше отишъл на изследвания Бог Нурнский не беше работа нито на Федар, нито на когото и да било.

За момента Сергей искаше Олег да си изкара добре последните си дни. И щом Алла помагаше за това, кой беше Сержо да му влива акъл, заради провалената така или иначе връзка на Виаче?