Беше мрачен ден в началото на есента, колкото и да не искаше да повярва Ния, лятото си бе отишло и бе взело със себе си топлината на слънцето и свежестта на зелените листа.Сега тя стоеше пред железните порти, в стил зловещ замък, на най-забутания пансион със странното име "Lullaby".Родителите ѝ се чудеха как да се отърват от нея и я пратиха да учи тук.Образование и покрив над главата събрани в една стара и зловеща сграда извадена от приказка с лош край.Изглежда Ния също бе попаднала в тази приказка без своя happy end.Точно в 14:00ч. трябва да я посрещне момиче, което да я разведе и запознае с обстановката.Ния погледна часовника си, бе точно на време, накани се да почука, когато тежката врата се отвори и пред нея се показа едно момиче.Ния я огледа и ѝ се стори - невзрачно, слабичко момиче с мила усмивка, малко носле, бледо-сиви очи с опасен блясък и затъмнени краища, образуващи пръстен в ирисите ѝ, косата ѝ бе гарваново черна с тъмно лилави краища, бе облечена с потник и дълга жилетка и клин всичко в черен цвят.Ния си помисли, че почти се слива със сградата.

- Приятно ми е, казвам се Рия, но може да ми викаш РиРи!-представи се момичето с прозрачните очи.

- И на мен ми е приятно, аз съм Ния!-представи се новата и ѝ се усмихна дружелюбно.

Рия също огледа момичето пред себе си - видя момиче със светло-синя коса и тъмно-сини краища, жълтеникави очи с меден отенък, тънки розови устни, бе облечена с червена тениска с надпис "Kiss me", черна пола и червени пантофки.

Из небето се носеха буреносни облаци.В далечината се чуваха гръмотевици и проблясваха светкавици.

- Пречистващия дъжд идва!-промърмори сякаш на себе си Рия.

- Какво?-учуди се Ния на чутото.

- Нищо.Хайде, влизай, че скоро ще завали!-върна усмивката си РиРи и я подкани вътре.

Отвътре пансиона приличаше на погребална агенция.Всичко бе черно и бе тъмно като в рог.Единствената светлина идваше от стари свещи, които напомняха още повече за погребение, а мириса - на умряло.В тъмнината Ния бе сигурна, че може да види проблясващите очички на гризачите, които бяха най-старите обитатели на тази пародия на пансион.Накъдето и да погледнеше, тя виждаше безкрайни коридори, осеяни с врати, а пред нея се намираше огромно вито стълбище, на което не му се виждаше края.

- По коридорите са класните стаи, а нагоре по стълбището са стаите ни.Ти си на втория етаж в моята стая.-обясни ѝ простичко Рия.-Всеки ден имаме по два часа, днес са история и математика.Ти си на 16, значи си в моя клас.Всичко ще бъде наред.Надявам се.-продължи обясненията РиРи, а последното каза на себе си.Двете се запътиха към стаята си и нещото, което най-много изненада Ния бе, че през целия път не видя никой.Гробна тишина бе прегърнала това място в мечешка прегръдка, от която няма измъкване.Двете влязоха в стаята и Рия заключи след себе си.

- За всеки случай.-каза тя и намигна на Ния.

Ния се засмя глуповато и постави куфара си на леглото.

- Искам само да те предупредя да не излизаш от стаята без мен.Знам, че е странно и все още не ме познаваш, но моля те довери ми се!-предупреди я РиРи със строго изражение.Очите ѝ издаваха хлад и студенина, напомнящи за суровата зима, която ги очакваше.