°М°

Днес нямах никакво настрое-
ние. Откакто се скарахме с Лука, заради Ейдриън не мога да мисля. Не мога да си избия моделчето от главата.

Мар ме посъветва да не му позволявам да се разпорежда с мен. Допълни също, че аз трябва да съм тази, която да казва какво да прави той. Мисля, че е права.

Вчера успя да ме скара с гаджето ми и да ми навлече главоболие за цяла нощ. Не! Не трябва да му го позволявам отново.

Днес реших да вържа горната част на косата си на опашка, а другата я оставих да се спуска свободно. Облякох си потник, който беше дълъг отзад и до кръста отпред. Комбинирах белия потник с черни къси гащета.

Закусих днес питка с топено сирене. Обожавах тази комбинация! Тъкмо изядох последната питка и майка ми се появи.

-Добро утро!- поздравих и я целунах по бузата.

-Добро да е, скъпа. Днес трябва да почистиш стаята си!- нареди ми мама.

-Слушам шефе!- козирувах й и се засмях. Тя последва примера ми и ми потупа по главата.

-Слизам. Чао.- казах на мама, метнах мъничката раничка и слязох долу.

В училище видях Аля, но я подминах. В този момент се нуждаех само от Лука. За щастие не ми се наложи да го търся в класа му, който не харесвах особено, той седеше с Нат пред класната стая.

-Съжалявам Нат. Ще ти го отмъкна.-казах това за части от секундата и задърпах Лука настрани.

-Хей, принцеске по-леко.-игнорирах казаното и след като бяхме достатъчно далеч от Натаниел започнах:

-Лука извинявай за вчера. Извини и Ейдриън за това, моля те. Ядосах се на този идиот и наговорих на теб тези глупости. Вярно, че мислех всичките неща. Задушаваш ме с тази ревност, но...-хванах ръката и му и продължих-казват, че човек ревнува, защото много обича. Аз те обичам. Няма да позволя на това моделче да ни раздели.-казах това буквално на един дъх. Бях [guilty] момиче в този момент.

-Спокойно, скъпа. Всичко е наред. Не съм ти сърдит. Единствения, който трябва да се извини е онзи койот - Ейдриън. Просто...-погледна надолу и замълча- не искам да си около него, защото те обичам твърде много, за да те загубя. Разбираш ли?

Щях да се разплача, вместо това се усмихнах и кимнах. Той ме прегърна, а аз поставих главата си на рамото му. Погледнах какво става зад него и го видях. Застинах на място. Бях неспособна да отместя поглед. Той също ни гледаше. От колко време стоеше там? Дали е чул всичко, което казах на Лука?

Отделихме се от прегръдката. Той ми се усмихна успокоително.

Мар реши да с обади:
-Целуни Лука. Целуни го! Така ще подразниш онзи Ейдриън. - като малко дете, я послушах.

Отделих поглед от Ейдриън. Отвърнах на усмивката на Лука. След това се наддигнах на пръсти, сложих ръце на бузите му и го целунах. Чувах ръкопляскания. С Лука бяхме най-известната двойка в училище. Имахме си и шипнейм. Lukanette. Колко сладко, нали?
Лука обви ръце около кръста ми. След минута се отделихме.

Всички ръкопляскаха, освен Ейдриън. Погледнах го и му се усмихнах дяволски.

-Браво, момиче! Само така. - прозвуча гласа на Мар в главата ми.

°Е°

"Никой не си позволява да ме будалка." Ударих по масата. После се подпрях на нея. Не можех да си избия от главата как Маринет го целуна пред очите ми. Започнах да се разхождам в празната Библиотека на училището. Стигнах до един рафт и избутах всички книги на земята.

"Направи най-голямата грешка, Маринет! Който си играе с мен, играе по моите правила! Ти вече хвърли зара, но още никой не е направил ход. И този първи ход ще бъде мой!" Проправих си път между съборените книги и излязох от Библиотеката. Лепнах си една самодоволна усмивка и се запътих към класната стая.

Вече бяхме почнали час, но мен не ме бъркаше. Не мога да кажа, че съм бил прилежен ученик. В миналото ми училище бях два пъти на прага да ме изключат, заради вандализъм. Както и да е. Стигнах стаята, отворих вратата и седнах на чина си.

-Не е много прилично от твоя страна, Ейдриън да влизаш без да чукаш и без да питаш дали можеш да останеш в час!- измърнка госпожата.

-Не е честно и спрямо другите, гопсожо да се занимавате с мен, а да не предавате материала нужен за часа, на съучениците ми.- тя ме погледна, сякаш й изядох десерта, изпъшка и се обърна към класа да им предава урока.

Момчето до мен се изкикоти и аз последвах примера му.

-Тишина!-извика госпожата и погледна към нас. Аз повдигнах вежди, а тя бавно отдели поглед.

Направихме нещо като "Дай пет", но с юмруци.

Часът свърши сравнително бързо. Излязох в коридора и започнах.да се оглеждам. Усетих една ръка да ме хваща за рамото. Обърнах се и видях съседа ми по чин.

-Това, което направи в часа беше много добро. Никой не е отговарял на госпожа Бъстър.

-Блягодаря ти.- усмихнах му се.

-Аз съм Нино, приятно ми е.- подаде ръката си. Аз я хванах и му отвърнах със същото.

След това видях приятелката на Маринет. Затичах се към нея, Нино ме последва.

-Хей, здравей.-поздравих с усмивка.

-Здравей.- отвърна тя, оправяйки очилата си.

-Исках да се запознаем. Хубаво е да познавам съучениците си все пак.

-Аля.-отговори ми тя.

-Приятно ми е, Аля. Днес да излезем на сладолед?

-Хей, това е моята приятелка.-Нино се намеси.

-Извинявай, бро. Не знаех.- той ме изгледа лошо.-Шегувам се. Разбира се, че знаех, че сте заедно. Просто се пошегувах. Да излезем всички искате ли?-усмивката на Нино се върна на лицето му.

-Може да отидем на кино.-продложи той.

-Не, там няма да можем да си говорим. По-добре в парка.

-И после за сладолед.-довърших мисълта на Аля.

-Разбрано.-отговори Нино.

-Само остава да убедите Маринет да дойде.-те се спогледаха ококорени.

-Какво?!- извикаха в един глас двамата.