°М°

Проклетата аларма изскърца в ушите ми, като повредена цигулка. Отворих очи и се протегнах. Седнах си на дупето и огледах стаята ми. Първия учебен ден. Колко "обичах" този ден.

Наддигнах се и слязох по стълбичките до долния етаж на стаята ми. Не питайте. Не е голяма. Всъщност... е таванска стая и поради липса на достатъчно място за леглото, ми направиха "втори" етаж в стаята.

Извърших рутината си, за която не мисля да ви споменавам, за да не ви отегча. Дългата ми тъмносиня коса я вързах на ниски две опашки. Седеше ми сладко и реших да комбинирам с къси гащета, които оформяха добре кръста ми и дупето. Облякох си и бял crop-top, под който винаги носех черен сутиен. Това е любимата комбинация на момчетата. Макар и да бях добро момиче, не се оплаквах от мъжко внимание.

О, да не забравяме. Имам си приятел, с който излизахме от... не знам... около два месеца? Просто ме измори с тази негова загриженост, лоялност и много любов. Беше ми повече майка, отколкото приятел. Ревнуваща от въздуха майка. Не ми даваше да излизам с приятелки. Не ми даваше да се обличам така, но на мен отдавна спря да ми пука.

Взех малка черна кожена раничка с ресни и слязох долу. Майка ми ми беше приготвила кроасани за закуска.
-Добро утро, мамо. Ще закъснея, за това ще ям по пътя, обичам те.- изказах това на един дъх.

Колко хубаво ухаеше. Изядох набързо един и взех по един в ръцете си. Махнах й за чао, защото устата ми беше пълна и тръгнах надолу по стълбите. На слизане оправих и другия кроасан.

-Здравей татко.- поздарих, когато слязох на най-първия етаж на сградата, а именно пекарната на баща ми. Известен е в цял Париж с вкусните си тестени изделия. Той се усмихна само, защото беше зает да намесва тесто.

-Тръгвам за училище, чао. Не ме чакайте за обяд, ще излизам с Аля.- извиках това бързо и се изпарих от полезрението на баща ми.

Когато влязох в класната стая, госпожа Бъстър ни посрещна с неочаквана изненада.

-Е, деца. Добре дошли отново на училище! Тази година ще имате нов ученик.-устата ми зейна.

-Моля?!-противопоставих се аз.

-Чухте ме, г-це Дюпайн-Ченг.- стрелна ме с лош поглед. Повдигнах вежди и погледнах встрани.

-Новото дете е Ейдриън Агресте.

Госпожата протегна ръка към вратата. Оттам влезе наперено момче с близалка в уста. Отиде първо при госпожата и сложи самодоволна усмивка.

-Не "новото дете" г-жо Бъстър. Аз вече съм във втория си дом.-каза той с ясната представа да се мазни на учителите. Този път номерът му мина.

Госпожата леко се разсмя. Аз гледах и не вярвах на очите си.

-Ейдриън престави се.- нареди му Бъстър.

Той застана пред нас. Беше с дълга слънчево руса коса, която стигаше до рамената му, зелени като тревата очи и усмивка по-дяволска от на Сатаната. Беше облечен с черно кожено яке, което държеше отворено, отдолу се виждаше чисто бяла тениска и беше с черни дънки. Обувките му бяха стилни черни кецове. Не носеше раница, сигурно още дори не е наясно с програмата. Бръкна в джоба си с едната ръка и започна да говори.

-Аз съм Ейдриън Агресте. Син съм на известния моден дизайнер Гейбриъл Агресте. Аз съм неговия личен модел. Преместихме се вчера от Америка - тук в Париж. В предишното си училище учих корейски, тренирах вехтофка и свирех на пиано. Сега малко по-лично.-извади от устата си дръжката на близалката, която беше изсмукал вече, докато ни говореше и я хвърли в коша.-

Всички се спогледахме. След кратко мълчене продължи.

Не обичам приятелства по сметка.
За мен "по сметка" означава да си ми приятел, заради славата  ми. Ако ще си ми приятел, бъди истински.- За миг затвори очи, сякаш си казваше да се стегне.

Да не би да е претърпял разочарования докато е бил в Америка? Да не би да няма приятели или всички са му
"по сметка"? Съжалих го и желанието ми да съм добра надделяваше в мен, пронизваше ме в душата като нож и ехтеше в стаята като че ли бе празна. Но само при видът му, ахх това [handsome] момче. Когато го погледнех пулсът ми се усилваше, страните ми почервеняваха, а аз самата губех думите от речника на "устатата Маринет".

Въпроса бе... Дали ще успея да го заговоря?

----------------
Здравейте, как сте днес?

Мислите ли, че Маринет ще успее да заговори Ейдриън и ще станат ли приятели? Оставете мнения в коментарите и вотнете главата. ☆