Глава 11
На сутринта
Гл.т. на Маги
Станах, влязох в банята, измих си зъбите и лицето, слязох долу да закусвам и видях Шон:
-Здравей Шон.-казах аз.
-Здравей Маги.
-Маги не искаш ли да им кажем?
-Че се обичаме?
-Да!
-Не знам...да им кажем ли?
-Да, трябва!
-Добре хайде.
-Хайде...но сега ли?-попита той.
-Се...га.
-Добре, да отиваме.
Ние се качихме на втория етаж и чухме как майката на Шон се кара на баща ми, тоест спореха:
-Ти луд ли си? Защо, защо?-викаше тя.
-Е, защо да не си родим още едно дете?
-Не е лошо но не искам!-викаше все още тя.
-Добре само спри да викаш.-май това влоши положението.
-Мисля, че не е добър момент да им казваме...-казах.
-Да...
Ние тръгнахме на долу, когато слязохме на долния етаж, Шон ме хвана. Аз увих краката си около кръста му и го целунах. Майка му и баща ми слизаха и... май ни видяха:
-КАКВО ПРАВИТЕ ДЕЦА?!?-попита майка му. Слязох от Шон и се обърнах към тях.
-Ние искахме да ви кажем, че всички опити да ви разделим бяха, защото ние се обичаме не като брат и сестра и ни беше малко трудно да ви кажем.
-Деца, защо не ни казахте по рано? Обичаме се но и вие се обичате. Вашата любов е по силна. Затова се развеждаме!-каза баща ми.
-Така е!-каза майката на Шон ронейки сълзи. На мен ми стана тъжно.
-Не е нужно да се разделяте заради нас...-майката на Шон ме прекъсна.
-Нужно е!-каза тя.
-Благодарим ви.
-Шон само ще ти кажа, че утре ще трябва да ходим в Лондон за един концерт, знам, че много искаше да ходиш на този концерт и затова ти купих билети, концерта е на one derection.
-Йееее!!
-И ще се върнем в New York след 3 дни защото там и ти и аз имаме работа.
-И няма да го виждам 4 дни?
-Да миличка, съжалявам!-каза ми тя.
-Е, ще издържа, някък!-усмихнах се фалшиво.
Здравейте прияутели.
Ще ходя утре на море затова няма да качвам глави на никоя книга.
Надявам се да ме разберете...
Вище тниките на Gabrok_ и...познайте един еднорог...
color_unicorn17 ръкопляскания моля!!!👏👏👏👏👏
До след 6 дни (:
Bạn đang đọc truyện trên: Truyen247.Pro