Накрая Сю излезе от стаята си и отиде при баща си. Той искаше да го обсъдят.

Ерагон:

-О Сю. Какво има? Вече избра ли си?

Сю:

-Да и това се оказа друг вампир. Не искам да съм първия.

Ерагон:

-Стига Сю Оспокой се. Той на колко е?

Сю:

-На двеста години е.

Ерагон:

-А как се казва?

Сю:

-Лео.

Ерагон:

-Лео. Лео е наследник също като теб и щом той е по - малък от теб ти имаш пълен контрол над него.

Сю:

-Но аз съм вампир. Това означава, че аз ще пия от кръвта на друг вампир?

Ерагон:

-Да. Съжалявам Сю, но обстоятелствата са такива. Сега ти ще пиеш от неговата кръв.

Сю:

-Налага ли се?

Ерагон:

-Да. Много Съжалявам Сю.

Сю си тръгна. Той не искаше да му пие от кръвта, но само, че не можеше да спре да си мисли за косата му, перфектното му тяло, хубавите червено - черни очи, да един от кичури те му който стърчи пред лицето му.

Сю:

-Чакай малко, но аз да не би да го харесвам? Не илл, че аз му пих от кръвта, но като се замисля беше доста приятна на вкус. Чакай малко, но аз отново започнах. Не.

Сю се пъхна под завивката. Искаше да престане да си мисли за него само че това беше доста трудно. Той си мислеше за тялото му, очите. Не можеше да се спре. Нищо, че се пробваше, но той дори си мислеше за по - лошо неща които може да му направи ако Лео не го слуша.