Сю загазва
Сю И Лео се прибраха в онзи замък. Сю отиде в стаята си и започна да плаче. Липсваше му. Не искаше той да умира.
Лео:
-Сю?
Сю не му отговори. Лео излезе от стаята.
Сю:
-Защо? Защо трябваше да се случва?
Сю стана и излезе от стаята. Тогава се разхождаше из улиците на града. След малко пристигна в една задънена улица. Тогава дойдоха едни момчета от едно банда. Те също бяха вампири и им харесваше вкуса на нова жертва. Сю не можеше да лети и беше лесна мишена. Един от групата се приближи до него и го поогледа. След малко каза:
-О я вижте. Сега си имаме доста по - интересна играчка.
Сю:
-Играчка ли? АЗ НЕ СЪМ ВИ НИКАКВА ИГРАЧКА!!!
Човек:
-О я си за мълчи. Келеме.
Сю:
-Не съм ти никакво Келеме.
Тогава един от хората му каза името. Главатаря се казваше Шину.
Шину:
-Хайде искам да се по забавлявам.
Те хванаха Сю и го замъкнаха в леговището си. То също беше голям замък. Шину го хвърли на леглото си и нареди на другите да се махнат от стаята.
Сю:
-Остави ме. Какво искаш от мен?
Шину:
-Искам само и единствено теб. Трябва да се задоволя с някой. Това си ти, а и си ми доста близък.
Сю:
-Разкарай се от мен и за какво говориш?
Шину:
-Ти си ми...
Bạn đang đọc truyện trên: Truyen247.Pro