В 7:30 Сю стана. Тогава се появи едно писмо. Той го грабна и започна да го чете.

,, Здрасти Сю. Имаме една лоша новина. Баща ти Ерагон е мъртъв. Той беше прободен право в сърцето от една стрела. Баща ви не можа да избяга. Съжаляваме за загубата ви. Но сега ви каним да дойдете на източните Гробове. Там ще го погребем. ,,

Сю се хвана за устата и заплака. След малко и Лео се събуди. Той го видя как плаче и затова стана от леглото и го прегърна.

Лео:

-Сю. Какво има?

Сю леко му подаде писмото. Докато го прегръщаше Лео прочете писмото.

Лео:

-Съжалявам за загубата ти Сю.

Сю:

-Трябваше да съм там. Тогава сигурно може би щях да го спася.

Лео:

-Стига Сю не тъжи. Хайде нека да те приготвим. Трябва да отидеш на погребението му. Все пак ти си му син и това донякъде означава, че ти си престоло наследник. Трябва да заемеш мястото си.

Сю:

-Аз не искам да съм Цар.

Лео:

-Стига Сю. Повярвай ми. Хайде сега ела да те приготвим.

Сю прегръщаше Лео много силно. Накрая го захапа. Просто баща му щеше да му липсва. Той не се сдържа. След малко спря да пие от кръвта му.

Лео го бутна и Сю падна на леглото.

Сю:

-Лео какво правиш?

Лео седна в него и го целуна по устата.

Лео:

-О стига Сю не искам да си тъжен. Не искам да те виждам такъв. Честно казано вчера наистина много ме болеше и постоянно виках, но и аз почувствах удоволствие. Това донякъде ми хареса. Даже повече от предишните Вампири с които бях, а и Сю аз те обичам. Дори много повече и сега не понасям когато те виждам тъжен.

Сю отново го прегърна. Той се изненада от отговора му. Досега не беше изпитвал такива чувства към момче. Всичко му беше много странно. След малко Лео стана от него и отиде до гардероба. Там извади няколко дрехи. Отне му половин час, за да го облече.

Сю:

-Не е ли малко натруфено?

Лео:

-Ами да малко. Дай ще махна няколко неща.

Лео махна малко от диамантите и кристалите. След час тръгнаха. Когато пристигнаха тъкмо погребали баща му.

Тогава дойде и един странен човек. Той нещо не каза. Тогава един от пазачите видя Сю.

Пазач:

-О Сю. Добре, че дойде. Ние вече погледахме Баща ти. Той много ще ни липсва.

Сю отиде при глоба му и започна да плаче. Церемонята продължи поне часове. Накрая всички си тръгнаха, а Сю и Лео останаха при глоба му. Накрая заваля дъжд. Лео отиде при него. Сю се обърна и го прегърна. Лео му отвърна.