В двореца един вампир на име Сюел или Сю се разхождаше из стаите. Беше ми много скучно, но знаеше, че времето му вече дойде. Той веднага отиде при баща си Ерагон.

Ерагон:

-А Сюел добре, че дойде. Времето ти вече дойде. Може да си избереш жертва.

Сюел:

-Благодаря тате. Колко дълго чаках.

Ерагон:

-Е към 500 години. Ти сега на човешки години си на около 20. Но все едно. Хайде отивай. Забавлявай се.

Сю веднага излезе и отиде да си избере вечна жертва.( така да се каже. )

Сю:

-Я да видим. Сега кой да си избера?

След малко той попадна на едно момче. Беше висок със смеска между кестенява и черна коса. На Сю явно му хареса оформеното му тяло и хубавата коса и дори неговата несигурност. Той слезе при него и го захапа.

Сю:

-( Как може кръвта му да е толкова вкусна? Той може да е сладък, но кръвта му е много вкусна. )

Не съзнателно Сю си пъхна пръста в устата му. Моето го захапа и го разкървави. Явно и той беше вампир.

Сю:

-Ал. Чакай малко, но и ти си вампир?

Той беше се сгромолясал на земята, но все пак му отговори.

Вампир:

-Ами да и аз съм вампир и името ми е Лео.

Сю:

-Какво? Значи от сега на татък трябва да ти пия кръвта. Ух нее.

Лео:

-Какво вече да не си на 500 години?

Сю:

-Да и за протокола името ми е Сю. Чакай малко, а ти на колко си?

Лео:

- Аз съм само на 200 години. Ти си по - голям от мен.

Сю:

-Да явно така се оказва, но аз няма да ни пия от кръвта независимо колко е вкусна.

Лео:

-Но си длъжен. Иначе ще се разболееш или умреш.

Сю:

-Ух. Аз не искам да съм първия вампир който ли е от кръвта на друг вампир.

Сю се махна от него и отиде веднага в стаята си. Той не искаше да пие кръвта на друг вампир.