Лео се събуди. Още със ставането се сети за Сю. Липсваше му. Той само го искаше. Искаше Сю да се върне при него. Ем при него е, но е променен.

Лео:

-О Сю какво ти има? Защо?

След малко вратата се отвори. Това беше Сю.

Сю:

-Чух какво каза и не съм променен. Просто такива са обстоятелствата. Сега имам затруднения.

Лео:

-Какви? Кажи ми.

Сю:

-О Лео не мога. Съжалявам.

Лео:

-Моля те? Виж аз просто те искам. Искам те отново. Знам, че преди не ни беше лесно, но сега имам чувството, че можем да сме заедно, но сега няма как да стане ако ме отблъскваш.

Сю:

-Но аз не го правя нарочно.

Лео:

-Сю да не е заради брат ти? Аз знам за него и ние сме приятели. Той нищо няма да ми направи. Виж просто искам да е същото. Да сме отново заедно. Знам че ти вече си цар, а аз просто вай не съм за теб. Каква друга може да е причината? Обичам те, Сю! Моля те отвърни ми. Искам да е същото. Искам да сме същите. Искам да си си нормален. Не ми пука за цялата стига да сме заедно. Е поне. Хайде кажи нещо. Моля те.

Тогава Сю бутна Лео на леглото и го прегърна. Изпълнен бе с много чувства. Не знаеше, че Лео знае за брат му. Вече можеше да е същия. Да е истински. Тогава леко го захапа за рамото и му вдигна блузата. Когато се махна от него му свали панталоните и започна да си играе с члена му. Лео така се радваше, че отново си е същият. Прегърна го и го остави да си играе с него. Стига Сю да е доволен и той е доволен.

Сю:

-Обичам те.

Лео:

-И аз те обичам, Сю.

Лео го задържа, а Сю почна по леко. Научи се да бъде Семе.