**Юги**

Стоях в стаята си, а тате излезе. Не разбирам тези неща или пък защо все иска демоните да са първи в клана ни. Сигурно защото и той е демон и иска главно демони. Е все едно... Отидох до средата на леглото и погледнах през прозореца. Юга задобрява с всеки изминал ден. Наистина става за ангел, а аз? Погледнах си ръцете. А аз ставам за демон... На какво друго? Не мога да съм човек, който не съм. Трябва да го приема. Аз ставам само за демон и нищо повече. Легнах назад и си поставих възглавницата на главата, като я притисках към лицето си. Има ли смисъл? Въздъхнах и Затворих очи. След малко чух, че се чука на вратата.

-Юга ти ли си? - Махнах възглавницата от лицето си и я поставих до мен като легнах по корем на нея. - или...?

-Аз съм Юги. - Юга влезе в стаята все така усмихват. Едната му ръка беше зад него. Той дойде и седна до мен, като ми постави нещо на главата. - Внимавай, че розите бодът и виж...като теб е. Черна е. Първата черна розичка от хиляда години.

Взех я внимателно и я погледнах.

-Наистина е черна розичка.  Мечтая да имам такава.

-Задръж я...Твоя е. Аз вече имам една бяла розичка, която ми стои до леглото. Тази е твоя.

Погледнах назад към леглото на Юга и погледнах беличката му роза.

-Е? Хайде...Задръж я.

-Да ще я задържа. В момента ние двамата имаме първите отличителни рози. Кой знае какво ще ни кажат?

-Или какво ще ни покажат. - Хвана ми ръката с която държах розичката. - Нали знаеш, че първите рози показват истинската същност на човека. Твоята роза може да е черна, но сърцето ти е чисто и бяло. Брат си ми и никога няма да се отделя от теб. - Целуна ме бързо по устата и после ме прегърна. Усмихнах се и също го и целунах и прегърнах. - Ще сме заедно завинаги.

-Да...Завинаги.