**След три години. Юги**

Аз и Юга вече сме на осем години и сега ще трябва да решим, какви да станем. Все още не мисля, че ще е добре идея да стана демон, но това ми оставаше. Не искам да съм фараон, ангел, бог, дявол или каквото и да е друго. Наистина исках да стана демон, но и знаех, че това е прекалено голяма отговорност. Аз ще съм вече втория демон в клана Саманаки и знам, че останалите кранове ни водят по демони, но ние ги водим главно на ангели и богове. Мама е първата богиня и после следват и двата ми лели, но на тате това едва ли му харесва. Преди три години го чух, че иска да водим главно по демони, за да стане нашия клан най - силния в света. Не разбирам, какъв точно е смисъла на това да сме велики, но за тате това това е много важно незнайно защо. Отново усетих някаква ръка на рамото си. Това пак беше татко.

-За какво мислиш толкова сине?

-Искам да те попитам нещо.

-Да и какво е то? - Взе ме и седна на леглото като ме постави в краката си. - Какво искаше да ме попиташ?

-Защо трябва нашия клан да е най - великия и защо искаш да ги водим по брой на демони, а не по броя на ангелите и боговете. Все пак ангелите са ни към десетима, а боговете трима. Повече са от другите кланове.

-Ангелите и боговете са слаби пред демоните. Останалите кланове ни водят доста повече. Ние сме само двама, Юги. -Хвана ми ръцете. - Не искаш ли нашия кран да се извиси и да стане най - могъщия.

-Да наистина искам да е така, но ме е и леко страх да стана демон.

-Не се бой... а просто стани такъв.

Облиза ме леко по бузата и стана и излезе от стаята ми. Не искам клана ни да е могъщ само по демони, но...Вече това чувство се засилва и вече наистина искам да стана демон. Искам да убивам и да гледам нещастието на хората. Не, не, не това не съм аз. Какво ми става за бога?