**Юга**

Реших да почакам поне час - два докато Юги наистина заспи. Дотогава аз си рисувах и си направих чай. После ще направя и за него. Преди не беше чак такъв човек. Тоест...Не съм го виждал толкова ядосан и чак ми се развика за това, че там онзи Клеар...Така...Така ме нарани. По - добре да не мисля за това, но...

-розите... -Казах си го тихо макар, че знаех, че Юги няма да ме чуе чак от тук. Неговата беше черна. Това дали не означава, че сега често ще го губя и често ще се забравя? - Отново ли ще сме разделени?

Леко Въздъхнах и се оправих, като отидох да го проверя. Отворих леко вратата и малко се стреснах от кръвта на възглавничките, но отидох и взех още превръзки. Стоях на колене пред главата му и леко му я повдигнах, когато видях отново окото му, което беше чисто черно. Колкото и да е плашещо, трябва да я сменя. Махнах окървавената превръзка и я замених с друга. Замених му е другите окървавени. Леко Въздъхнах и си седнах до него като главата му беше но крака ми. Галех го леко по главата и гърдите. Какво ли е преживял?

-Ще се оправиш ли? - Не разбирам защо го казвам така. Знам че спи и че не ме чува или нещо... Не ми харесва така, но нямам избор. Изобщо нямам. Сърцето леко ме заболя. Не знам защо. - Юги... - Главата малко ме заболя и си легнах срещу него.  - Защо ме боли? - Всичко това си го казвах тихичко и леко си се сгуших с болка в него.