**Юги**

-Тук съм тук съм.

Накрая леко се отдръпнах от него и си избърсах сълзите. Само че нещо го боли.

-Юга Да не би и ти да си ранен.

-Кой аз! Не. Не съм. Добре съм си.

Погледнах го подозрително. Не мисля, че е така. Нещо го боли и то много ама не знам какво.

-Юга ако някой те е наранил просто ми кажи. Ще види той.

-Спокойно Юги Никой не ме е наранявал. - Усещах, как се пробваше да крие това от мен. Ако е свързано с Клеар? Само ако той е виновен. - Спокойно спокойно, а и не сега, когато се възстановяваш. По натам ще ти кажа, а и дотогава може да сме се оправили вече.

-Юга никога не крий от мен такива работи.  Ясно. Веднага ми казвай. Знаеш, че рано или късно ще ми кажеш, а аз искам точно сега.

-Юги моля те не ме карай да ти казвам. - Видях, как сведе глава и очите му се насълзиха. Явно е било доста болезнено и неприятно? Това ще ме накара още повече да убия човека който му го е причинил. - Неудобно ми е и ми е ужасно с този спомен.

- Юга... Виж сега. Ти си ангел и не бива да имаш ужасни спомени...никога, но аз съм демон и нямам против да имам лоши спомени. Ти никога не бива. Аз ще ги преживея, но ти не. Така че моля те кажи ми. Не искам това да те мъчи.

- Но... Това.

-Кажи ми.

- Ами... Исках да те намеря, но един човек ме откри. Взе ме и се погрижи за мен, но накрая през нощта.

- Какво през нощта?

-Ме...Изнасили

Видях как навежда глава. Е това вече е прекалено. Попитах го да ми го опише и да прав бях. Е Клеар прекали. Може колкото пъти си поискаш да ме изнасилваш, но нямаш право да изнасилваш и рат ми. Само... Само да се оправя и ще видиш, какво ще получиш.