**Юга**

Накрая се събудих, но реших да проверя, колко е часа. Имам навика да ставам рано и не искам да будя Юги напразно. Сигурно има нещо, но... Каква ли е тази песен, за която говори? Не ми харесва. Трябва да разбера и мисля да попитам мама. Тя винаги знае, какво да каже. Проверих и видях, че сега е шест сутринта. Наистина много рано, но трябва да поговоря с мама. Сигурно ще знае, какво да прави! Станах внимателно и излязох от стаята. Отидох направо в градината. Там имаше само рози, а посредата имаше един фонтан, който може да си сменя цвета. Винаги водата тече в ярко червено, но понякога става черно или бяло. Мама седеше точно пред фонтана. Накрая ме забеляза. Държеше в себе си една от червените рози, а една от черните и белите розички стояха точно до нея.

-Защо си буден? Толкова е рано миличкия ми.

Тя ме озари с усмихва. Отидох срещу нея.

-Ела тук. Имам чувството, че нещо не е наред. Всичко можеш да ми кажеш.

Наистина почувствах някаква надежда. Не искам брат ми да стане демон и да убива наред. Отделно, че има психични проблеми. Отидох и седнах до нея. Тя си постави ръката на главата ми и започна да ме гали.

-Хайде можеш да ми кажеш. Какво има Юга?

Казва го толкова мило. Ще и кажа. Все пак ми е майка. Затворих очи и Въздъхнах. Оставих думите да й кажат. Започнах да говоря, но и вътрешно страдах. Страдам за брад ми. Той ми е най - близък и винаги ме разбира. Погледнах я. Тогава усмивката й изчезна. Сигурно знае нещо.

- Песен ли? - Веднага ме прегърна и се мъчеше да ме успокоява. - Не казвай на баща ви. Моля те. Не искам да го отведе.

Отведе ли? Започнах да плача тихо. Никога няма да му кажа. Никога не искам да загубя брат си. Тя продължи да ме гали и да ме успокоява. Но какво ли ще стане ако тате разбере? Къде ли ще го отведе? Какво ли ще реши да му направи. Това е идеята нали?

-Мамо, какво ще прави тате с брат ми? Къде ще го отведе?

-Някъде надалеч. Не му казвай. Иначе ще ми останеш само ти, а а аз обичам и двама ви.

-Разбрах те Мамо. Разбрах те. Ще го направя. Не искам да загубя, както него така и теб.

Тя продължи да ме прегръща. Тогава няколко листенца от розите захвърчаха на пролетния бриз. Сякаш оформяха малко торнадо. Все още не знам, къде ще го отведе и защо...Но това не е зло. Брат ми не е зло.