Chào các bạn! Vì nhiều lý do từ nay Truyen2U chính thức đổi tên là Truyen247.Pro. Mong các bạn tiếp tục ủng hộ truy cập tên miền mới này nhé! Mãi yêu... ♥

16.

**Юги**

-Сега стой на едно място. - Усмихна ми се и леко ме повдигна като си вдигна ръката под мен. - Няма да боли много ако не се мърдаш.

-Не не го искам...Само на...- Не ме остави да довърша и си пъхна члена в мен. -Не.

Притиснах очи. Той ме избута навътре към себе си като така навлизаше навътре в мен.

-Не говори. Ако се бориш ще стане доста болезнено за теб. Спокойно сладък ще е забавно. - Продължи така да се движи, а а аз стенех от болка. Трябва да се махна, а ръцете не ме държат. -Какво не ме издържаш ли?

Погледнах го леко, а той се усмихваше. Доближи се до ухото ми и каза, че съм вече негово притежание. Но аз не съм. Накрая ме вдигна леко и се падпря на стената на леглото и си продължи.

-Не...Не Клеар. -Потекоха ми сълзи. - Спри.

Започна да ме голи по гърба и после по главата.

-Спокойно спокойно. Няма да те боли толкова. Ще трябва да  свикнеш. - С другата ръка ми хвана члена и започна да си я движи. Ще потъна в срам. - Сега няма да ти позволя никой друг до те притежава освен мен. - Хвана ми главата и ми я обърна към себе си, като ме целуна и си вкара и езика. Трябва да го разкарам. Накрая се отдели от мен и ме облиза по окото. - Толкова си ми сладък. Никога няма да те пусна, но щам ще си с мен ще трябва да усетиш и по - грубия начин.

Хвана ме и леко ме повдигна, като след това рязка ме бутна надолу към члена си. Извиках. Не искам нито грубия, нито милия начин. Продължи вече по - грубо с мен, като на няколко пъти все ме целуваше по тялото. 

- Спри. - Падаха сълзи от очите ми, но той си продължи все така. - Спри...Моля...те.

Сякаш ще стане с молене. Накрая отново ме вдига и се свлачи надолу като отново ме премести върху члена си.

-Хайде ръцете ще ме заболят розата сега ти се движи.

- Не няма. - Отказах му бързо. Той луд ли е? Няма да се мърдам върху него.

-Казах ти вече. - Хвана ме и ме избута силно надолу. Пак извиках и той си продължи по - грубо. Не бива дете да изпитва това. Сега се радвам, че Юга не е тук. Не искам да ме гледа, как ме боли и как ме мъчи. - Добре, но от следващия път го правиш сам.

Усмихна ми се. Не ме пусна, а си продължаваше все така болезнено, но накрая рязко се спря. Той...беше се изпразнил в мен.

- А така. Явно накрая успях. - Усмихна се и ме махна от себе си като ме постави да легна. Свих се и си скрих главата. -О не се срамувай. Без притеснения. Ще свикваш.  - Постави си ръката върху мен и ми погали главата, като ме зави и ме целуна по челото. - Почини си сега. Беше ти за първи път.

Но искам да е за първи и последен път. Няма да издържа на темпото или всеки ден да го прави. Не искам да опитвам отново това нещо. Скрих се под одеялото, а очите ми бяха насълзени и тихо плаках.

Bạn đang đọc truyện trên: Truyen247.Pro