**Юги... Дъждовно време със светкавици.**

Гледах през прозореца...

-Ох как ги мразя тези светкавици. Времето беше чудесно за игра навън, но не та то трябваше да завали.

-О стига Юги...Утре също можем да играем навън.

-Е да можем, нооо, Юга. Тогава ще бъде мокро и с много локви.

-Е стига и без това обичаш да стоиш понякога навън посред нощта на дъжда и студа.

-Е да хубаво е, но не и когато има светкавици и гръмотевици.

-Е спокойно... - Юга отиде и седна до мен като ме гушна. - Утре, други ден ще си играем обещавам. Винаги ще сме заедно Юги, все едно къде сме, къде се намираме, каквото и да е станало с нас, ние ще сме заедно ще се подкрепяме и няма да се изоставим един друг. Няма да си те изоставя Юги. Утре ще си поиграем и то доста.

Усмихнах се на думите му. Това е така. Няма да изоставя най - скъпото за мен - Юга. Никога.

-Ще поизляза замалко.

- Добре само да не се стреснеш.

- О спокойно няма.

Излязох от стаята ни и накрая и от имението. Мразя тези гръмотевици. Толкова са гадни, но и толкова близо до имението ни. Това не е ли опасно? Навлязох навътре в гората и гледах към тях.

-Толкова са близо. - Протегнах ръка - Искам да ви пипна. - В очите ми пробляснаха тези светкавици...Продължавах да ги гледам. Те идваха по - близо и по - близо до мен. - Искам ви.

Накрая чух силен трясък и изведнъж проблясъка в очите му угасна и видях истината. Разбошува се силен огън въпреки дъжда. Той обля гората и идваше право към мен. Обърнах се и започнах да тичам към вкъщи, но щом пристигнах се ужасих. Цялото имение горене и се разпадаше. Големи  парчета от имението падаха близо до мен. Светкавиците не спираха да падат и падат, да съсипват всичко, а огъня не спираше да разрушава целият ни дом. Вцепених се и не помръднах и мускулче, но тогава в ума ми ми изкочи Юга и мама.

-Юга, Мамо - Извиках с цяла сила и накрая влязох вътре. Започнах да тичам и да ги търся. На няколко метра видях безжизненото тяло на тате. -Та..те - Отидох при него и му побутвах окървавената ръка. Нямаше пулс, нямаше нищо. Разплаках се - Трябва да намеря Юга и мама - Те трябва да са още живи. - Юга, Мамо.

Виках и виках и още тичах, а дима и пламъците са разрастваха. Кашлях, но продължих да тичам. Накрая видях и мама притисната под отломки. Отидох при нея.

- Мамо...Мамо. - Заплаках.

-Юги. - Тя леко ми се усмихна и си постави ръката на бузата ми. - Открий брат си.

-Но Мамо.

-Няма време. -Закашля се и изплю кръв. - Вече е късно да мен...Върви.

-Мамо.

-Хайде Юги - Каза ми го нежно и ме бутна назад преди една основа да ме смаже. - Тръгвай Юги.

Заплаках още повече, но станах и тръгнах да търся Юга...Той трябва да е жив. Не искам да изгубя цялото си семейство. Първо тате, а сега и мама, но Юга никога. Не и човека, който ме поддържа цели девет години. Не и той. Без него съм нищо и никого. Трябва да го намеря.

- Юга!