***
Откъде го намери? - попита Джонгхьон, сочейки евтиното уиски в ръката на непознатия с котешките очи, силно присвити към далечината. Кубинките му, "Док Мартенс", нервно тракаха по черните плочки, с които беше облицован пода на терасата на скъпарската рехабилитационна клиника, сякаш очакваше някоя сестра да дойде и да го спипа на местопрестъплението.
- Имам си източници. - отвърна загадъчно той, продължавайки да тропа нервозно
. - Щом отказваш да ги споделиш, поне сподели продукта. - протегна Джонгхьон ръката си към бутилката, но непознатият дръпна бързо бутилката, разплисквайки малко по пода с движението
. - А, не. Подложих си задника, за да си осигуря това, знаеш ли? - отказа вече и вербално младежът, а на лицето му играеше самодоволна усмивка.
- Но ако много ти се пие, мога да ти дам. При едно условие.
- И то е? - попита след кратък размисъл Джонгхьон.
- Плащаш по същия начин, по който аз съм платил. Все още ли си навит? - усмивката му стана още по-широка и още по-самодоволна. Какво пък, помисли си Джонгхьон.
- Чакам отговора ти, хубавецо. - подкани го красивият непознат
. - Д-да. - заекна Джонгхьон.
- Да не би дечко да се изплаши, че е възможно да го хванат да върши лоши неща? Между другото, името ми е Кибум.
- Чакай, Кибум ли? Онзи Кибум? - попита Джонгхьон учудено. - Виждам, че слуховете за мен са ме изпреварили. Да, аз съм онзи Кибум. - отговори мъжът.
Кибум се славеше като лошото момче на клиниката. Изключителен манипулатор. Някои подозираха, че е социопат. Джонгхьон смяташе, че силно преувеличават. Но сега, щом студените пресметливи очи приковаха неговите, разбра. Имаше определена харизма в погледа на Кибум. Студена, доминантна. Изведнъж Джонгхьон се почувства малък, въпреки внушителното си стегнато тяло. Макар рамката на другия да изглеждаше тънка и чуплива, погледът му, дързък и проницателен лишаваше Джонгхьон от всякакво надмощие.
Кибум започна да си разкопчава панталона, който обгръщаше стегнатите му бедра плътно и не оставяше почти нищо на въображението.
- На колене. - студен глас прокънтя в тишината, а още по-смразяващият поглед на Кибум се заби в този на другия, карайки го да изпълни заповедта. Бавно, Джонгхьон се свлече на колене. Кибум се приближи, вече справил се с черния си кожен колан и ципа на панталоните си, отлепяше изкуствената тъкан от бедрата си с едната ръка, а с другата носеше бутилката уиски. Спря само, за да зареже част от дрехите си на пода, заедно с бутилката. След това прекрачи нещата самоуверено и продължи да върви към коленичилия по негова заповед мъж, който гледаше втренчено чатала на Кибум, вече изправил се гордо и леко настръхнал от студения нощен въздух. Крачка. Още една. Мъжът бавно се приближаваше, а в погледът му започна да се долавя похот. Най-чиста животинска похот, контролирана от студено съзнание. - Духай. - заповяда изправеният мъж на Джонгхьон, опирайки мъжеството си в бузата му. Започна бавно да го приближава към устата на Джонгхьон, оставяйки диря от предеякулационната течност, там където бе минал. Самата течност се изливаше почти на капки от нежния процеп. Щом членът стигна устните на коленичилия, той послушно отвори устни, за да го поеме. Започна опитно да прекарва езика си по изпъкналите вени. Едната му ръка се занимаваше със ствола та другия и покриваше това, което не можеше да напъха в устата си. Постепенно Джонгхьон изкара пениса на Кибум от устата си и се зае със стегнатите тестиси, които леко потрепваха. Кибум изръмжа от удоволствие, а Джонг обви ръце около чаталът на мъжа, който издаваше звуци, по-подходящи за залата за бойни изкуства, отколкото по време на секс. Започна да движи ръцете си, леко стискайки на места, междувременно продължавайки заниманията си по тестисите на Кибум, който започваше да стене все по-шумно. Заравяйки ръце в косата на Джонгхьон, Кибум придърпа силно главата му към пениса си. Прикова погледа му с хищно настървение. Джонгхьон, разбрал неизречената на глас заповед, отвори уста и пое главичката, която беше мокра от собствените си сокове и жадна да изстреля спермата на Кибум. А Джонгхьон беше жаден да я опита. Започна да движи главата си и да донатъпква бавно остатъка от члена в устата си, като самия Кибум се блъскаше в устата на Джонгхьон. Последният се изкикоти заради гъдела, предизвикан от твърдите наболи косъмчета по пубиса на другия мъж, отъркали се в нежната кожа на носа му. Вибрациите от звука изпратиха тръпки по цялото тяло на мъжа, който изля спермата си право в гърлото на другия, който нямаше друг избор освен да я преглътне.
- Ставай - изкомандва Кибум властно, хващайки Джонгхьон за яката и грубо издърпвайки го. Последният послушно се изправи, воден от силната хватка на усмихналия се под мустак мъж пред него.
Краката му видимо се напрегнаха при това усилие, вече изтръпнали от студенината на плочките и тяхната твърдост. Застана лице в лице с Кибум, като заради леката разлика във височината, Джонгхьон трябваше да повдигне глава нагоре, за да посрещне доминиращия поглед на Кибум. Тъмните зеници, разширени от липса на светлина и възбуда, издаваха похотта му, а нотка пресметливост се долавяше в дълбините им. Стремглаво се спусна надолу и завладя устните на другия. Изненадата му даде предимство в борбата на езиците им. Наложи се над Джонгхьон и едновременно с това му показа кой беше господарят тук. Щом се отдели, се вгледа дълбоко в очите на Джонгхьон. Там се четеше неистово желание за облекчение. Кучешкият поглед отчаяно молеше за помощ, а ръцете му бяха в джобовете и си играеха с плата. Буташе го надолу и после пак го издърпваше, целейки да създаде триене с члена му. Ръцете на Кибум се стрелнаха към колана на другия и с резки движения го разкопча. Катарамата прескрипа кожата на Джонгхьон в коремната му област и той изохка звучно. Кибум го изгледа подигравателно. След това издърпа колана от гайките на дънките. Със замах издърпа ръцете на Джонгхьон от джобовете му. Завърза ги за парапета с колана, говорейки тихо в ухото на другия, а въздуха свистеше от усилието да диша:
- Опитваш се да си помогнеш сам, така ли? Тогава защо ме молиш за помощ със тези очи? - след това се изсмя. - Защото си курвичка, жадуваща да я изчукат. Не ти стига една проста чекия. Искаш някой да ти го завира в задника бързо, рязко и дълбоко, та да виждаш звезди от това. И аз го знам... Затова смятам, че нямаш нужда от ръцете си.
А Джонгхьон изстена, сякаш съгласявайки се с Кибум. Продължи, първо разкопчавайки копчето на дънките, вече силно издути от ерекцията, и след това рязко хвана двете страни, издърпвайки ги надолу със замах. Ципа насилствено се разкопча, скорострелно плъзвайки се надолу, издавайки свистящ звук, който проряза тишината. А дънките бяха още по-грубо свалени до коленете на Джонгхьон, който започна да се мъчи да ги досъбуе с крака. Кибум потърка пениса на по-дребния мъж през памучните боксерки, който заради предеякулационната течност беше в графитен нюанс, наситен колкото черните очи на двойката мъже. Джонгхьон изви глава, не успявайки да сдържи стона си. Кибум се подсмихна и продължи да дразни малкия Джонгхьон през плата на боксерките. Ръката му се спусна към тестисите на другия, които бяха пълни и потрепваха леко. Не се спря за дълго там. Подмина ги, все повече приближавайки се до ануса. Щом стигна малкия отвор, Кибум сви всички пръсти в юмрук, освен показалеца, който насочи точно към входа. Пръстът влезе безпроблемно, въпреки плата на боксерките, който увеличаваше триенето
. - Ти наистина си курва. - отбеляза по-високият мъж. - Колко са те минали преди мен? Целият баскетболен отбор ли е имал честта да се разполага в задния ти двор? - допълни подигравателно с реторични въпроси. След това изкара пръста си от силно разширения анус. Скъса боксерките рязко. Качи го на парапета, като вързаните ръце принудиха Джонгхьон да се облегне настрани. Оплете крака в орнаментите на парапета. Те болезнено се впиваха в кожата му, а Кибум се наведе и разтвори краката му с едната ръка, като с другата беше обгърнал кръста му, за да не падне. Скоро устата на Кибум беше на нивото на нежния отвор и той подухна. В отговор, широко разширения мускул потрепна очаквателно и Кибум приземи устните си върху чувствителния вход. Тръпки полазиха по тялото на Джонгхьон. Мъжът изви гръбнак, едновременно с това изскимтявайки, а хватката върху кръста му се усили. Приел това като знак, другия засмука силно. Джонгхьон усети как соковете му се спускат към устата на другия мъж, и простена. Свободната ръка на Кибум започна да мачка едното полукълбо, едновременно с това продължи да засмуква и облизва входа на легналия Джонгхьон, докато последния скимтеше от удоволствие. Кибум внезапно се изправи, изправи със себе си и Джонгхьон, като хвана рязко косата на другия и приближи главата му към своята. Опря челата им едно в друго и прикова устните на отсрещния към своите. Джонгхьон изяви желание да изучи устната кухина на Кибум и Кибум му позволи. Тя имаше вкуса на аналните сокове на Джонгхьон. Езикът му започна да шари из топлата пещера, докато долните им половини се триеха една в друга. И двамата стенеха силно, опитвайки се да заглушат стоновете в устните на отсрещния. Кибум ставаше все по-нетърпелив и по-нетърпелив. Докато просто не вдигна Джонгхьон за бедрата, карайки го да обвие крака около кръста му в отчаян опит да се задържи и да се почувства по-стабилен. Коланът не издържа на напрежението и се скъса, освобождавайки ръцете на Джонгхьон. Кибум опря гърба на другия на парапета и намести члена си пред входа му, който вече пулсираше очаквателно. Потърка го леко с главичката си и се заби рязко и безмилостно в него. Джонгхьон измяука от удоволствие. Отпусна глава назад, а парапетът изскърца.
Кибум започна да се блъска агресивно в него, а Джонгхьон само стенеше за още, като всеки мускул в тялото му беше зает да държи ануса му колкото се може по-отворен, безсрамно предоставяйки го на Кибум. А самият Кибум трябваше да признае едно на Джонгхьон - поемаше го мъжки. Без плач и мрънкане, само желание за още по-здраво чукане, и не се страхуваше да си го поиска гласно. Общите им стонове ехтяха в околността. И двамата бяха абсолютно сигурни, че вече са ги чули от съседните стаи, но на никого от двамата не му пукаше. За Джонгхьон това беше вид защита, в случай че някой понечеше да му посегне, а за Кибум - затвърждаване на доминантната му натура. Да вижда силния и мускулест Джонгхьон така, стенещ под крехкото му тяло, молещ за още толкова гласно, че сигурно цялата поликлиника го бе чула. Да го чука толкова здраво, а шумните стонове на другия показваха, че го прави толкова шибано добре. Поддържайки същото темпо и продължавайки да се врязва все толкова жестоко и рязко в Джонгхьон, Кибум обърна главата на другарчето си за вечерта към вратата на терасата. Същата врата водеше към помещенията и поради светнатите лампи в коридора, беше като огледало. - Виж се само каква си курва. Погледни се колко се нуждаеш да ти го набивам колкото се може по-добре, по-рязко и по-дълбоко. Ненаситната ми курвичка. - шепнеше в ухото на Джонгхьон Кибум, докато самият Джонгхьон бе почти в небесата, непрестанно молещ за още. Точно когато Джонгхьон започна да издига викове от удоволствие, достигащи висините, от някъде наблизо се чуха ядосани викове:
- Млъквайте бе, задници такива! Опитваме се да спим, майка му да еба!
Джонгхьон нацупи устни, очаквайки ритъма да се забави значително. Но не беше включил в сметката показността на Кибум. Той започна да го чука още по-здраво. Парапетът плачеше жално при всеки тласък. Сякаш Кибум си бе поставил за цел да накара другия да стене всеки път, когато той се врежеше безмилостно в клъбцето от нерви, като пращаше секс дружката си в облаците. Защото успяваше.
Джонгхьон отвори очи и започна да се наслаждава на гледката, която Кибум представляваше в момента. Черната риза, която в началото свободно хълтавеше по тялото му, сега беше плътно прилепнала по него, изкуствената материя подгизнала от пот и блестяща на лунната светлина. Косата му, също черна, беше на клечки от потта, самия той толкова различен от непукиста с ледена красота в началото на вечерта.
И самия Джонгхьон се възбуждаше още повече от това, знаейки, че половината от тази промяна бя, за да бъдат задоволени многобройните му искания за още по-бърз ритъм.
Забелязвайки, че Джонгхьон е отворил очи и го гледа, Кибум посрещна погледа му, приковавайки го за дълго в своя.
Щом Джонгхьон видя очите на другия, гладни, лъщящи от похот, силно фокусирани, по-тъмни от черното небе, властни, достигна своята кулминация, недокоснатият му член избухна, перлено-бялата течност изливайки се като фонтан.
Кибум продължи да се тласка в другия, прошепвайки в ухото му:
- Хайде, курвичке, изкрещи името ми, нека всички знаят кой те докара до това състояние, недей се срамува...
- Мамка му, Кибум! - измяука послушно Джонгхьон. Усети как входът му се затегна от оргазма и чувствителността му се изостри.
Кибум почувства как стените приклещваха члена му и ставаше все по-трудно с всеки тласък да стига толкова надълбоко, колкото при предния.
Като човек с огромен сексуален опит, Кибум беше чукал и момичета, и момчета. Докато вагината беше копринена и гладка, анусът беше горещ и влудяващо стегнат. И, докато изливаше спермата си в ануса на Джонгхьон, можеше да се закълне, че предпочита второто.
След малко Кибум излезе от Джонгхьон, наоколо отеквайки пукащ звук при движението. Течността излизаше на талази от входа на по-ниския мъж, стичаше се бавно до тестисите му и оттам периодично капеше на черните плочки на терасата.
Кибум вдигна шишето с останалото уиски и го връчи на Джонгхьон с думите:
- Заслужи си го.
Наведе се и си взе дрехите от земята. За момент се обърна и намигна на Джонгхьон, който стоеше и го гледаше втренчено. След това се обу бързо, отвори вратата и изчезна в сградата.
Bạn đang đọc truyện trên: Truyen247.Pro