Всичко бе светлина. Нямаше знание, само пустота, само щастие, вечен празник. Само преклонение пред трите кралици. Пред трите жени създали нишката на живота.

Из разнородните части на владенията им ги наричаха с различни имена. Всевъзможни титли. Произнасяни с различни диалекти, различни тембъри, с различна емоция. С горест и желание, завист и ненавист или пък със сляпо обожание.

Клото,
Нона,
Девета.

Най-малката сестра предеше нишката.

Лахезис,
Децима,
Десета.

Средната я превеждаше.

Атропос,
Морта,
Мъртва.

Най-възрастната прекъсваше нишката.

Всичко беше светлина, докато всичко не стана мрак. Всепоглъщащ и непрогледен, сластен и подъл мрак.

Откликваш на зовът му, желаеш или не.

Пазят знанията си зорко, изгнаничките те. Кой да знае, че една-единствена стъпка към тъмата те запраща в забвението на небитието? Е, не го знаеха.

Преди обаче да ги отпрати, третата сред владетелките, най-малката сред сестрите се смили над верните си поданички, дари им светлина. С целувка ги отпрати и обещание за възмездие. Сега всяка от тях сиаеше с бледа крадена светлина.