Мина почти седмица от като неофициално сте гаджета с Джимин. Чудеше се как ще кажеш на приятелките си и най-вече да натриеш носа на Лив. Джимин реши да те улесни.

Днес е сряда, трети час математика, а после философия. Момичетата отидоха до тоалетна, а ти остана в стаята, за да си направиш домашното, защото съвсем беше забравила за него. Тогава Джимин се настани до теб и ти взе химикала.

-<<името на Приятелка 1>>, не виждаш ли че пиша бе?!-каза ти и тогава видя че не е тя

-Какво правиш?-попита го ти

-Знам че ти обещах да не се издавам, ама не мога съжалявам.-каза той сложи ръцете си върху двете ти страни и те целуна

Целият клас барабар и с твоите приятелки, които стоят на вратата втрещени от сцената ви зяпат и се чудят как така. Как така зубъра на класа си има гадже и това е най-известното момче в класа. Е да, драги мои , има си...

Отделихте се от дългата и страстна целувка и ти леко се огледа. Искаше ти се да потънеш в дън земя.Но ти беше хубаво от това.Нямаше как да криеш цяла вечност.

-Може ли да си седна на мястото?-попита Приятелка 1

-Хайде само за този час да бъда тук.-каза Джимин като се обърна към нея

Тя извърна глава към мястото му и видя кръвожадният поглед на Лив. Въздъхна тъжко преди да отговориш.

-Става, но Т/И дължиш ми обяснение и шоколад.-каза тя и си взе нещата и се насочи към дявола

-Имаш ги.-казах аз и се засмях

Останалите ти две приятелки ви зяпаха и се чудеха, докато учителя не вляза и часа започна.

Първият ти час, в който се забавлява много макар да не ти личеше. Това че той беше до теб и можеше да се облегнеш на него, беше нещо. Не си говорехте или хилехте, както много "влюбени двойки" правят. Просто команията ви беше приятна.

За жалост 40 минутният миг приключи. Той си събра нещата от чина и ти прошепна на ухото.

-Ще те чакам в парка в 16 часа.-прошепна ти той и стана от мястото и отиде отзад

Първата ти среща? Уау, това беше доста интересно и неочаквано.

-Сега искам всичко в подробности.-каза Приятелка 1 и останалите довтасаха и седнаха на чина ви

-Добре, клюкарки мои...-започна ти им разказа за двата близки допира на партито, как те изпрати до вас и как пракарахте нощта заедно

-Уау...-каза Приятелка 2

-Значи аз да те търся, а ти да решиш да си тръгнеш без да ни кажеш...-каза Приятелка 3

-Я чакай, вие къде бяхте? Търсих ви почти навсякъде.-каза ти

Умълчаха се и сведоха поглед.

-Какво сте правили на партито ми отговорете.-каза ти

Спогледаха се.

-Не ти трябва да знаеш.-каза най накрая Приятелка 1

-Защо все пак съм ви приятелка.-каза ти

-Да ама има много да ти...-не можа да довърши и вляза госпожа Уайс

Хвърли им последен поглед и гледаше как госпожата се настани. Стана отново, но този път се залепи на дъската и започна да пише. Написа 13 теми теми, предполагам и се обърна към всички ви.

-Ще работите по групи, като трябва да даде различно мнение по една тема. Аз ще ви разделя и дам тема.-каза тя

Нямаше такъв урок в учебника ти и г-жа Уайс дава пълна свобода.Нещо не беше както трябва. Почти всички от класа бяха групирани и ти се страхуваше да не те сложи с Лив. Нямаше как да си причиниш тази болка. Втори път и никога близо до теб.

-Лив и... Т/И. Ще работите по темата: Любовта- пътя да загубиш себе си или да откриеш щастието-каза г-жа Уайс

Просто чудесно, по добре да бях с кактус, по добра комуникация бих имала.-помисли си ти

-Не.-каза ти несъзнателно или твърде съзнателно

Както всички говореха спряха, защото на никого не му се вярваше че противоречиш на учителката която те харесва много.

-Т/И, какво искаш да кажеш?-попита те тя

-Защо точно с Лив?-попита ти

-Така съм решила, все пак не може цял живот да се правите на сърдити.-каза тя

Това те засегна страшно много. Преглътна всичко и се обърна към нея.Взе си тетрадката и седна на мястото на Джимин, а той беше седна до Ви, защото заедно щяха да работят. Всички започнаха да работят по темите си. Вие бяхте единствените,които не си говорите, дори беше изтегли стола на страни и писа на бедрата си. Толкова сърцето ти беше пропито с болка от нея, че не искаше да имаш досег до нея. Боли твърде много, аз знам...

След може би 20 минути приключи с разсъждението си и другите бяха готови. Слушаше останалите, но не беше тук. Гледаше през всички, през стената, дори не беше там.

-Т/И, Лив нека ви чуя, много ми е интересно вашето.-каза госпожата и те върна в стаята

Ли беше първа.Не я слуша, просто отново отиде някъде в мислите си.Гледаше към Джимин и той няколко пъти ти се усмихна, обаче не му върна на жеста. Беше тяло без душа, сред група вълци, жадни за твоята душа.

-Добре... Т/И.-каза г-жа Уайс толкова изкуствено, личеше си че не ѝ хареса

Погледна я и пое дълбоко въздух.

-Любов,любов, любов. Дума, която мога да повтарям цял ден, но някои от нас никога няма да я разберат в целият ѝ смисъл. Дума, която е хем толкова съвършена, хем може да те убие. Стига да намериш правилният на когото да подариш сърцето си, пътят които поемаш несъзнателно, става най-щастливият някога.Но ако откриеш перлата сред мръсния океан, тя също ще бъде такава. Въпреки че изглежда перфектна, тя никога не  е. Даваш сърцето си и разума си на човек, който не те заслужава, при което едно че губиш себе си, но и се оказваш сам самичък в този океан, пълен с всичко друго но не и това което искаше да преживееш.Също така пътеките са безбройно много. Но винаги една ще те води към това което ти е писано да ти се случи. Да намериш своето сред чуждото и да бъдеш единствен и неповторим за някого. Да подарите сърцата си един друг и да споделите едни от най-хубавите и незаменими моменти някога. Не можем да променим времето,нито това с кого го прекарваме. На кого ще подарим дните си зависи от нас.И дори да сгрешим, ние се учим, не губим нещо освен човек, който може  би ни е бил скъп, но сега ни е причинил твърде много болка. Дори и да сгрешим, този който ще остане до нас въпреки всичко е някъде там.Аз си мислех, че любовта е блян, че тя боли, че те наранява, че те убива отвътре, но намериш ли парчето от пъзела, всичко изчезва.Става ясно като залеза над морето или чисто като първият сняг. Всичко е различно, стига да те имам.Да те усещам и да знам, че ще бъдеш част от времето ми. Обичам те!-завърши хубавото си разсъждение, като най-накрая се усмихна на Джимин

Ръкопляскаха ти.За първи път от толкова много време се почувства част от класа.

-Отново без думи ме оставяш.-каза г-жа Уайс

-6-ци и на двете ви.-добави и се върнахте на мястото си

Не беше толкова удволетворена, нищо ново под слънцето не беше 6-цата. Както всяка твоя оценка.Но може би специалното е това, че писа за двама души, които обичаше все още, почувства нещо странно.Някак се освободи от нещо. Но какво беше?

Най-накрая часа свърши и след като една твоя съученичка освободи мястото ти, ти си взе раницата и си прибра нещата.Докато си вадеше английския, някой те прегърна. Извърна глава и това беше Джимин.

-Писаното за кого беше?-попита те той

-За кого може да е?-каза реторично ти

-Благодаря ти, бебе...-каза той и те целуна по челото

-Да знаеш че сме заедно по английски.-добави той и те пусна

Ах, моя Джимин.-помисли си ти

***

Часовете приключиха и беше време да се прибирате. Другите си говореха, докато ти още беше омърлушено от думите на учителката ти.За пореден път се убеди че никой не може да те разбере напълно.

-Т/И.-чу се зад гърба ви и четирите спряхте

Обърна се и видя Джимин, Ви и Джънкук да тичат към вас.

-Какво става?-попита Приятелка 3

-Само секунда.-каза Джимин като се опитваше да си поеме въздух

-Ако за нещо незначително си ме накарал да бягам, ще ти се стъжни живота.-каза Ви

-В 16 те чакам на люлките, не забравяй, моля те.-каза той отсечено като още се съвземаше

-Шегуваш ли се? Ти телефон нямаш ли?-започна да мрънка Ви, а Джънкук просто му сложи ръка на устата, за да млъкне

-Ще бъда точна.-каза ти и отново му се усмихна

-Добре, чао засега.-каза той и тръгнаха на ляво, а вие продължихте на напред

Другите те бъзикаха малко, но добре че се разделихте бързо.

Втората част ще се опитам да я кача в петък, но пак не е обещавам. Надявам се да ви харесва....