Пред теб се разви скъсването на старият ти кръш или по точно в настоящем кръша ти и неговата поредна приятелка. Тя се изгуби в тълпата, а той сякаш не му пукаше за това. Нормално е след като си бил с толкова много момичета, че нито една да не запълни липсата на любов в сърцето ти. Той спря пред теб и така се гледахте няколко секунди.

-Добре ли си?-попита ти

-Да.-каза той

И след това те подмина и продължи напред.

Кога и аз ще мога да махам хората от живота си както другите правят...-помисли си ти

Отърси се от тази мисъл и продължи. Намери Ви и Rm с Приятелка 1 и Приятелка 2.

-Ето къде се губите.-каза ти и ги прекъсна

-Ние тука си бяхме.-каза Приятелка 1

-Тъй да бъде.-каза ти

-Тази по химия ще ни съсипе животите...-каза Приятелка 2

-Съгласен съм, нищо не разбирам при нея.-каза RM

-Кой го казва, най-умния...-каза Ви

-Както искаш ме наричай, извънземно.-каза RM и се обърна към Приятелка 2

-Да сте виждали <<името на Приятелка 3>>?-попита ти

-Ами не, че и заека ни се губи някъде...-каза Ви и се огледахме

Засмя се, защото подсъзнанието работи на обороти.

-Защо се смееш да не се напи от сокче?-попита Приятелка 1

-Не споко.-каза ти и с крайчица на окото си видя Джимин да идва към вас

-Аз ще ги потърся и ще ги доведа.-каза ти и тръгна преди да е дошъл

Обиколи навсякъде и не можа да ги окриеш.

Къде се губят пък тези?-запита се ти и продължи да обикаляш

Обиколи още веднъж и изляза на двора. Извади телефона от джоба си и видя че часа е 22:04.

Кога мина времето?-запита се ти

Не ти се прибираше още, въпреки че беше време, защото видя как масово се напиват.Но не искаше. все пак имаш свобода от 2 месеца. Не че и родителите ти като са си вкъщи не можеш да правиш каквото си искаш. Те не те забелязват, така че...

Върна се и изгуби и другите.

Просто чудесно...-каза си ти и просто реши малко да ги почакаш, за да им кажеш че може би ще се прибираш

Залепи се до една от стените и наблюдаваше шоуто.

-Колко дълго мислеше, че ще се скриеш от мен?-прошепна някой в ухото ти

Гласа нямаше как да го объркаш, това беше Джимин.Обърна се към него.

-Първо не се крия от теб и второ търсех приятелките си.-каза ти

-Аха повярвах ти...-каза той

-Мислиш ли че ми дреме за мнението ти.-каза ти

-Мисля че да.-каза той

-Отивай при гаджето си и ме остави на мира.-каза ти сърдито и вече беше решена да си тръгнеш без да казваш на момичетата

-Аз нямам гадже, Т/И.-каза той

Знае ми името и този будалка ли се с мен?-каза си ти на ум

-Ти кого мислиш че заблуждаваш?-каза ти бясна

Той те дръпна към себе си, като телата ви се долепиха едно до друго

Усещаше го, отново онова чувство, наречено любов те връхлетя и ти не се опита да се махнеш от така наречената прегръдка.

Каквото и да казваше, все още го обичаше. До край на света и обратно, той беше твоето всичко.

След няколко секунди и двамата инстинктивно се погледнахте в очите. Видя онези очи от снимките и плакатите. За които мечтаеше да видиш от близо.

Той се приближи и със всеки милиметър можеше да усетих дъха му. Нямаше нищо против да сънуваш първата си целувка. Така и стана. Както си представяше че ще бъде.

Малко се отдалечихте.

-Сега повярва ли ми?-попита те той и махна леко един кичур коса и го сложи зад ухото ти

Без нищо да кажеш, ти отвърна на целувката и го погледна миличко, след което се откопчи от прегръдката му и реши да се прибираш.

Беше на една пресечка разстояние от мястото където се състоя партито.

-Т/И...-каза Джимин след теб и ти спря

-Не ме изчака, щях да те изпратя до вас, все пак е почти 23 часа.-каза той

-Мога и сама да се оправя, но благодаря за компанията...-каза ти и си наведе главата

Вървяхте си тихо и никой нищо не каза.

-Т/И,харесваш ли ме?-попита той като спря пред теб и повдигна главата ти

Мълча по малко от минута, докато намериш правилните думи.

-Няма да те лъжа, обичам те...-каза и го прегърна

Джимин беше шокиран от това. Мислеше си че го мразиш, че няма да го погледнеш със същият поглед, с който той те гледа всеки ден от както е в класа ти. Но ето на...

Отделихте се от прегръдката и той те погледна толкова мило и топло. Тръгнахте като си преметна ръката и те притисна до себе си.

Пристигнахте пред блока ти.

-Толкова бързо мина времето...каза той

-Прав си.-каза ти

-Вече е полунощ, как родителите ти не са се разтревожили за теб?-попита те той

-Просто защото не са тук в момента.-каза ти

-В смисъл?-попита той като може би си представи друг вариянт

-Не е каквото си мислиш, за месец са в командировка.-каза ти като се засмя

-За миг ме стресна.-каза той с леко облекчение

Ти продължаваше да се смееш.

-Добре де, не те ли е страх сама?-попита той

-Не, защо да ме е страх?-каза ти

-Доста си смела.-каза той

-Ако толкова се тревожиш за мен, ела горе.-каза ти

Погледна те изненадано.

-От няма и час сме така наречени гаджета и ти вече ме каниш у вас?-попита той озадачено

-И какво, аз знам че мога да ти имам доверие, не си лош човек.-каза ти

Погледна те озадачено, но тръгна след теб.

Отключи и те посрещна топлотата, която отдавна липсваше в дома ти. Влязохте и ти както обичайно се разхождаше с обувки.

-Защо ходиш с обувки?-попита те той

-Защото съм вкъщи.-каза и се усмихна

-Ако направя това вкъщи, майка ми ще ме убие.-каза той и може би инстинктивно се насочи към твоята стая

Отвори вратата и светна лампата. Ти беше в кухнята, защото си напълни вода и видя че е в стаята ти. Събу си обувките и вляза. Джимин се беше загледал в таблото ти.

-Нещо интересно има ли?-попита го ти, като си остави чашата над леглото

-Липсва ти нещо.-каза той и взе маркера който беше оставен на бюрото ти

Написа в долният десен ъгъл :Обичам те!(твой и единствен J).

Започна да ми харесва този сън.-каза си ти

-Много мило.-каза ти и се облегна на рамото му след което се прозя сладко сладко

-Хайде лягай си, аз ще остана при теб някой друг път.-каза той и те вдигна на ръце и те постави на леглото ти

-Така и така си се качил до тук, остани.-измрънка ти и си потърка едното око

-Сигурна ли си?-попита те той

-Не се страхувам от нищо, а и щом си до мен.-каза ти след което отиде да угаси лампата и се насочи към теб

Излегна се и ти го прегърна.

***

От нещо се пробуди и със сънени очи видя снимката на Джимин пред теб.

Събудих ли се?-прошепна тихо на себе си

Опита се да докоснеш снимката, но усети страшно болка. Опита се да пренебрегнеш болката, но тя беше по силна от теб точно като беше на милиметри от снимката. Обърна се леко към страната където би трябвало до е Джимин, но както очакваше го нямаше. Болката обзе цялото ти тяло и тъй като ти не търпеше на болка, беше ужасена.

Какво ми става?-вече не беше сигурна дали го каза или не го извика

-Т/И?-чу това и изведнъж видя лицето на Джимин да гледа разтревожено твоето

Нищо не му каза, просто го гледа, защото не знаеше какво стана преди малко.

-Т/И, какво стана? Добре ли си?-попита те след като видя че си шареше погледа настрани

-Да, сънувах кошмар.-каза ти и се изправи леко като се пресегна да си вземеш чашата над леглото

Отпи малко, но дори това не можа да те разсее от "съня". Легна си отново, но този път Джимин те гушна. Заспа мислейки за това. Определено имаше нещо, но какво ли беше?

Знам че може да съм ви объркала с този сън в сън, но след време ще се изяснят нещата. Надявам се въпреки това да ви харесва...