Мина мъчителната седмица и днес щеше да излезеш навън. Заслужаваше го.

-Хей, момичета, ще ходим ли на парти днес?-попита Приятелка 3

-Кой прави парти?-попита Приятелка 1

-Братовчедка ми.-каза Приятелка 3

-Е може.-каза ти

-Супер, значи всички идвате...-каза Приятелка 3

-Аз не знам...-каза Приятелка 2

-Стига пък ти, учебника няма да избяга от раницата ти за една вечер.-каза Приятелка 3

-Ама...-каза Приятелка 2

-Няма "ама" идваш.-каза Приятелка 3

-Какво ще облечете?-попита ги ти

-Още не съм мислила.-каза Приятелка 3

-Както винаги, каквото ми попадне...-каза Приятелка 1

-Добре, към колко ще се чакаме тук?-попита ти

-18:30.-каза Приятелка 3

-Добре, до тогава.-казахте общо и всяка тръгна по пътя си

Докато минаваше през парка, телефона ти извибрира. Имаше съобщение от майка си:

"Т/И, да знаеш че ти изпратихме пари"

Не отговори, защото нямаше просто с какво. Отклони се и тръгна към центъра. Изтегли пари и отиде да вземеш нещо готово за обяд.

***

Вече е 17 часа и трябваше да се оправяш лека по лека. Не искаше да си много наконтена, но и малко грим, нямаше да бъде излишен.

***

Срещнахте се и тръгнахте към партито. Влязохте и махнахте връхните си.

Приятелка 1 беше с това:

Не знам как не ѝ беше студено, все пак е септември...

Приятелка 2 беше с това:

Черното я открояваше винаги, затова и наблягаше на него...

Приятелка 3 беше с това:

И ти беше с нещо подобно на нейното. Сякаш се бяхте наговорили...

 Както бяхте заедно се разпръстнахте. Ти остана сама и се чудеше къде ли изчезнаха другите. Вътрейки се в порочният кръг видя Лив и Джимин.

Страхотно, по зле не може да бъде...-помисли си ти и усети някой да те хваща за ръката

-Открих те най-сетне...-каза Приятелка 3 и те дръпна навътре

Там бяха останалите и БТС, в не пълен състав.

-А ти си тук.-каза Джей Хоуп

-Мислеше че не съм?-попита ти

-Ако трябва да съм честен да.-каза той

-Защо?-попита като отпи от студеният си  чай

-Не изглеждаш free тип, но явно си.-каза той

-Maybe I am...-каза ти и се усмихна

-Какво пиеш?-попита те Ви

-Чай.-каза ти и наклони леко чашата си, която така или иначе беше почти празна

-Алкохол не пиеш ли?-попита те той

-Еми предпочитам да гледам напили се съученици, отколко аз да съм напитата глупачка.-каза ти и всички се засмяха на шегата ти

-То не е казано да се напиеш като талпа, една чашка не е толкова много.-каза той и посегна да ти вземе вече празната чаша

-Ще пропусна, друг път.-каза и я скри зад себе си

-Добре тогава, ако няма да пиеш защо не танцуваш?-каза той

-Защото не мога, а и не обичам партитата.-каза ти

-Шуга е същият.-каза той и посочи заблееният на една страна Шуга

-Знам.-каза ти и се засмя

-От къде?-попита той

Усети се че го каза на глас.

-Просто предположих.-каза ти и се усмихна неловко

-Добре да си виждала Джимин, търсим го откакто дойдохме?-попита Джин

-Ами беше с Лив.-каза ти

-Ох, намери коя да забива.-каза Ви

-В смисъл?-попита ти

-Джимин не би паднал толкова ниско, че да бъде с кучка.-каза RM

Погледнах изненадано, защото връзката им изглеждаше реална и щастлива.

-Има нещо, но никой няма да разбере.-каза RM

Аз ще разбера-каза си ти

Но отново се отказа да мамиш.

-Аз ще отида да си налея още чай и ще доведа останалите, че се изгубиха някъде.-каза ти тръгна към масата с напитките

Там по случайност беше и Джимин. Отиде и двамата посегнахте към бутилката с чая.

-Първо ти.-каза той

-Добре.-каза ти

Отвори го и си наля, след което го предаде в ръцете на Джимин и държа капачката докато той не си наля.

-Благодаря.-каза и затвори шишето

Обръна се с гръб към него и се огледа за твоите откачени и нетраещи на алкохол(в два от случаите)приятелки.

-Името ти е Т/И?-чу гласа му зад себе си

-Да.-каза и се обърна

-Хубаво име.-каза той и отпи

Погледна с крайчица на окото си и видя Лив с останалите си протежета, които наблюдават към теб и него и си шушукат нещо.

-Това номер ли е?-попита ти

-За какво говориш?-попита той

Разочарова се страшно много и ти стана още по черен в очите и тръгна напред. Той те хвана за ръката и те обърна към себе си. Телата ви бяха на милиметри. Беше в шок че го усещаш толкова близко до себе си, че не се противи.

-За какво говореше, какъв номер?-попита той

-Приятелката ти ме наблюдаваше и може би в момента ме наблюдава.-каза ти

-Пука ли ти?-каза той

-На мен не, но на теб би трябвало.-каза ти

-Ако мислите че това е истина жестоко грешите.-прошепна ти го в ухото

-Затова реши да се залепиш за мен ли?-попита ти

-Залепи е твърде не подходяща дума.-каза той

-Не съм кучка, ако ме мислиш за такава.-каза ти и се дръпна настрана

Крайно отвратена остана. Не очакваше човека, който обичаше да се окаже най-големият женкар на даскалото.

Докато търсеше приятелките си попадна на нещо, което те върна в миналото. В реалността...

Надявам се да ви харесва...